Споделена вечер
- Детайли
- Написана от Венцислав Енчев
- Категория: Лирика
Странникът по залез
И ето го - градът, щом слънцето залязва,
дебне като рижа котка не с очи, а със светофари.
До мене не достига сирената тревожна
на близкото пристанище.
О, тук е тихо, като в мидена черупка.
За Дачо Господинов и книгата му "Все по-нататък..."*
- Детайли
- Написана от Росица Пиронска
- Категория: Литературна теория, история и критика
Дачо Господинов е един неотказващ се от словото поет. Още повече неотказващ се от тежестта на думите поет. От тяхната възможна градивна въртеливост, свързаност със социума, с негатива и негативното. Заглавието на книгата задава тези насоки още от началната страница. Все по-нататък е препратка към бъдещето, защото какво е нататък. Момент, миг, вик или вечност. Художникът навежда към подобна алюзия, задавайки главните В и К. Вик, век все по -нататък. Окуляр на съвремието, което се отразява скептично върху лицето. Авторовата вглъбеност в собствната същност огледално ни препраща ранимостта на битието, независимо от стила. Дали за това, че морето в мен е бряг непокорим, или защото е кратка пролетта, любовта е най-нужната илюзия. Бялото като символ на чистотата и тук не е отминато . Стремежът към оня Илион контрастира със страгнацията , неподвижния (троянски) кон, или детството ,което се изплъзва, лишено от мечтите си. Къде разцъфва любовта? Какъв е цветът й? Топли очи, цветя от лед, озъбена усмивка, несбъднат свършек, негаснеш огън, слънцето отблясък от стомана, безлично небе, оприличаванията на части от природата... тези познати до болка похвати внушават тревожност, душевен смут, безсилие да понесеш собствената си съдба,. "Българийо, каква съдба, за всеки празник катафалки." Сякаш единственият ни изход е айсбергът и друго няма. Все по-нататък нажежава се до бяло мозъкът. Полюсно жадувано обичам те, в приковаността на мечтите две цигари време са възможен изход. Приглушени ли е викът? Невъзможно ли е щастието? Обезцветена ли е романтиката? Обагрящият ореол - разплисканият кръг на чаша вино. Образът на виното е разграничен от присъщата ни делничната консумативност. Виного зашеметява, виното се слива с очите на любимата.
Прочети още: За Дачо Господинов и книгата му "Все по-нататък..."*
Анкета преди 24-и май
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Други
Зададохме следните въпроси на известни наши литературни творци и изобщо хора, посветили се на културата:
1. Какво мислите за кирилицата - да запазим ли самобитната си писменост?
2. Какво мислите за българската литература – накъде върви?
3. Как виждате бъдещето на литературата като изкуство?
Из "Крехка суета"
- Детайли
- Написана от Анжела Димчева
- Категория: Лирика
ЕРЕТИЧНИ МОЛИТВИ
Изкуството І
A prima vista
По-дълго от усещане за апокалипсис,
по-меко от залеза над езеро,
по-тихо от капчук в пещера,
по-видимо от дъга в гейзер –
тя е за него вълшебна гора...
Имен ден
- Детайли
- Написана от Чудомир
- Категория: Българска класика
В собствения едноетажен дом, построен на заграбено място, на бай Митя Могилков, дългогодишен прошенописец и ходатай, от една седмица бе обявена пълна мобилизация. Наближавапе Димитровден, голям празник и имен ден на него и на благоверната му съпруга, стрина Мита. Тънка, нервна и бърза като невестулка, стрина Мита заедно с двете си дъщери предприемаше генерално приготовление и почистване на къщата. Почнаха от сряда. Собствено, всъщност те бяха почнали още преди два месеца новите пердета за гостната, но в сряда изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки, покривки и ги тупаха, тръскаха: лъскаха печките, , измиха дъските из стаите и салончето и запряха котката в зимника, за да не цапа с мръсните си крака по мокрото.
