ЕРЕТИЧНИ МОЛИТВИ
Изкуството І
A prima vista
По-дълго от усещане за апокалипсис,
по-меко от залеза над езеро,
по-тихо от капчук в пещера,
по-видимо от дъга в гейзер –
тя е за него вълшебна гора...
Те крият пепел в точки и удивителни,
те са антиразлични, но и проеднакви,
те не сричат пред другия „обичам те“,
те са част от сцена в случаен спектакъл,
в който изкуството е плач преди излитане.
2012
Еретична молитва
Не заспивай без мен, любими...
Не загасвай в себе си моите устни.
Не обръщай магията в минало,
дори златната нишка да си изпуснал.
Тук тревата отдавна не е природа...
Нарисувай ми в цвят естествата,
от които да ме боли безпризорно
и да прекръствам деня с любовта ти.
През дългото взиране в мрака
изплуват не звезди, а кактуси,
и вместо чайки долитат свраки
в лицето ми – крещящ отпечатък.
В басейна няма сол и корали,
изригва вулкан алкохолен...
Разрязана, изядена реалност
в очи на ненаситна богомолка...
В чорапите дантелени на Ерос
рекламата е впила нокти безпощадно.
В култ е потребителската ера
с фалшиви постери за щастие.
Тя има всичко нечовешко,
с което да нахрани сетивата ни –
в алчната паст на вещите
изчезва облакът на душата ми.
Не заспивай без тази молитва,
която разказват реките отгоре:
ние, хората, сме прости сателити,
но без нас се обезсмисля Господ.
2012
Политиците
Те са хищници по природа
и художници по маниери.
Те цитират изгодно Фройд
и опаковат доверието в химери.
Те излизат сред масите,
когато процентите се стопяват,
но изпразват партийните каси,
когато ги чакат Хаваите.
Те преобразиха Сталин –
с костюм, прическа, тога...
Но тайните архиви са скрижали
на „обществения договор“.
Днес всеки си има прислуга,
а тяхната се казва „медии“,
те са „доктори“ от псевдонаука,
особено за „лоши кредити“...
Те не помнят „бялата къщурка“ –
освен за среща с електората.
Важен е спортът „гмуркане“,
където е скрита парàта.
Как ли запомнят офшорките,
имената на чалга-певиците
или онези „златисти“ затворници,
които са тяхна инвестиция?!
Повече акции, анекси и бордове,
съвестта не участва в сценария.
Така набързо станаха лордове
политиците на България.
2012
Зима 2012
Зима трепти в равновесие,
бяло с нюанси кресчендо –
в падащи призрачни фрески,
вдишваш озон под аренда.
Пресният мирис на „сбогом“
къса простора мастилен.
Има ли някъде пролет,
другаде чакайте апокалипсис.
Няколко сенки се карат –
езикът им – жест йероглифен.
Може би птиците знаят
как човек без крила е излишен.
Този живот е статистика,
някаква мислена графика –
истини, колкото черни мъниста,
с подпис от правова мафия.
Улици слизат към молове,
старци, спринцовки и кучета в парка,
дрехи в телата безполови,
сняг от екран. Ще повярва ли Далчев?
В старото томче с цитати Монтен
всичко до днес е предсказал –
за любов ще дадеш и последния цент,
само снегът да лежи неокалян...
Жерави
„Срещаме различни хора,
но срещаме винаги самите себе си“
(Лиополд Блум, „Одисей“, Джойс)
Мътно е чак слънцето от скандалите
в тази протяжност, наречена България.
Скàла апокалиптична отчита
духовна дрипавост и глад без молитва.
Божа страна, а сякаш с печат „отвъдна“ –
девет пожарни земи, без брод до десета.
Вятърен мост ни притегля към бъдното,
Стара Европа подхвърля монети...
Дъжд от омрази, сняг от просия
трупат грамада кървящи въпроси.
Никнат сензации като в саксия –
смешен декор за търгашите в живота ни.
Всяка любов разтваря чистилище –
има самоотрова, но няма огън.
Бялата ми усмивка е... мислената,
сладката дума започва с „мога“...
Пролетна вис, а лицата – есенни;
хора без възраст, въздух без дух.
Двадесет зими подлъгвахме семето –
с „тази земя е дом“, а се оказа приют.
Страшно е да си човек без ръце.
(Твоите просто никой не иска.)
Още по-страшно е да си без лице.
(„Срещаш“ себе си като клоун в цирка.)
Лягаш до инвалидната своя мечта –
(не за световен успех, кариера...)
пурпурен сън, водопад, пъстрота –
само в легенди и в блян на поети
хора възкръсват в отлитащи жерави...
2011
Голи роли
1.
Седемцветното ми измерение
къде присъства в моя делник „отчаяние”?
Не чувствам мястото като оазис,
не виждам болката като лавина,
не вкусвам облака от намерения,
„защо“-то все вали и пак изсъхва,
хербарий – четирилистна детелина.
От другата страна – коса –
лицето спира в четка на самотник
и ето как красив,
по-беден от смъртта,
той смъква ризата си
на поет-богоугодник...
2.
Те, думите от каменната ера,
са щрих от сянка, лъч от въглен,
пластилин от вяра
и мехурчета от кока-кола,
а в черното им еликсирно тяло
живее само виртуална пяна.
3.
Модерно е да влезеш
в опръскано с измама шоу,
дрогирано в дима от
собствена горяща плът
(о-о, колко сме онеправдани!)
и после снимано анфас
(а всъщност в гръб!),
като дете, облечено в умора,
преди урока, с който умъдрява...
Но безследно чезне от екрана
поредната „love story“.
4.
Не е наука всяка историчност,
не е врата към ада и грехът,
по който ангелите все въздишат...
Защото всъщност са диаболични.
От ерата на верлибр
покълнаха чудовищни витражи,
но хаосът налага нови роли,
сюжета кой ще го разкаже?
5.
Разтварям топче хляб като омраза,
която дълго ме обличаше отвътре,
през юли – скреж от съпротива,
а всяка нощ – извадена зеница...
6.
От мириса на люляк оглушавам,
а всеки мъж проклина свойто его
в прашлясалото диво огледало...
През капчици кръстосан спомен
минавам аз, миниран залез,
и в тази полудяла лятна кода
последен тон ме разсъблича,
банално, неметафорически...
7.
Фаталното острие е твърде нежно
да каже колко съм различна
и само през свещта, която гасне,
и старостта, дълбаеща под мене яма,
проникваш ти, мъжът –
възмездие-нирвана,
зачеркнал Краят, предвещан от Фукуяма.
2010
Пясък
Ти си пясък, а аз съм риба.
Ти няма да станеш море,
аз няма да се събудя жива.
Все по-горещо е –
от пипалата ти влюбени.
Все по-здрачно е –
от песъчинки в окото – люти...
Цветен шепот изплисква мракът.
Луната си слага перука,
последни въздишки очаквам –
не от любов, а от скука.
Две маски обърнати –
от новата пиеса абсурдна,
на брега не кацат щъркели,
а излитат риби и костенурки.
Ти вече не помниш коя съм.
Колко ли сбръчкани риби
хвърляш зад спомена жалък!
Сянка от самолет свири
в косите каменни на русалките.
Толкова смърти
без думи изпях,
че Господ ми подари... пясък.
2012
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Анжела Димчева, "Крехка суета", ИК "Персей", София, 2013
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Анжела Димчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013