Начало

Последни публикации

Най-четени материали

Седмица

Детайли: Написана от Мария Бегова; Категория: Любовен човек; Публикувана на 06 Юни 2013

В този град-

по средата на километрите
между тебе и мене,
на този бял площад
стоим като на сцена.

Прочети още: Седмица

Отвътре

Детайли: Написана от Мария Бегова; Категория: Краткостишия; Публикувана на 06 Юни 2013

* * *

Сълза.
Прилив
на морето в мен.

Прочети още: Отвътре

Да сънуваш Ницше

Детайли: Написана от Стелиян Марков; Категория: Есета; Публикувана на 05 Юни 2013

"Философията трябва да бъде луда,

като целия ни живот."

Лев Шестов

Нашият сънуващ герой се казвал Лев.Четял и препрочитал десетки пъти Ницше. Отначало под въздествие на разни философи, които го считали за мизантроп/Ницше/ и едва ли не идеолог на фашизма.и все пак го ценяли и дори се страхували от неговата мощна мисъл .. Той ненавиждал академичното, сухо и теоретично философстване. А и не бил истински философ,в собсвения. смисъл на думата/без титли и отличия от които бягал като дявол от тамян/ Чувствал,че прочита,който правили на Ницше до сега е неправилен и че , Ницше не е своя текст .Почти всички се впускали по тази плоскост идентифицирайки Ницше с неговото творчество.А за него,нашият сънуващ герой той-Ницше, винаги е бил нещо друго ,нещо ,което дори той не съзнавал. Та по име Лев си бил Лев,по призвание философ.а по фамилия Шестов. Той отдавна бил стигнал до прозренито,че животът е болестно състояние на духа и затова твърдо вярвал,че Ницше иска да го поправи.В текстовете си НИЦШЕ САМ ОПРОВЕРГАВА СЕБЕ СИ,опитвайки се да си самодокаже,че няма Бог.Това свръх напрежение ражда "Свръх човека" и неговия побратим-"Антихриста"

Прочети още: Да сънуваш Ницше

Изящната нелогичност на словото

Детайли: Написана от Анжела Димчевае3; Категория: Литературна теория, история и критика; Публикувана на 04 Юни 2013

Инерцията на масовия читател да разгърне книга, която предимно ще го забавлява, вече отмира и се ражда една нова страст – да се четат високоинтелектуални четива, в чиито предели литературата не се изживява като конкретен жанр, а в една особена кохерентност се преливат стилове, форми, жанрове, дори видове изкуства. Така все по-често една книга би заживяла в битието на читателя си не със сюжета, а с философско-есеистичната си сакралност, с нивото на словесната си вибрация, ако тя е достигнала собствената си функционираща диалогичност.

Прочети още: Изящната нелогичност на словото