Чувам болките на днешната ни реч –

в нейните закони, в трелите й звънки,
награпена стене твърдата й глеч,
нащърбен и крив е славният й меч
с тенекиени слова, дошли отвънка.

Виждам багрите й как от тях тъмят,

как вкусът й сладък загорчава,
как чуждиците от нея ръфат плът,
а стоим тъй безучастно на средпът,
докато я влачат към забрава.

Но нали от най-високия престол
Азъ, Буки, Веди песни леят –
с тях зоват ни да обжарим остър кол - 
вместо да посипваме глави със сол
и без жалост да набучим змея/т / .

А сред нас чуждопоклонната ни леш
с “клъстърите”, с “МОЛ-а" и “дрескода”
/смлели даже звателния ни падеж/
да си отнесат по сто тояги “кеш”!
Не! Не ям,
не мразя
полиглот !

17.05.2013 г.