Колко е несправедлив живота
за хората, за нас и за хомота,
който ни доведе до оскотяване,
и еманцицационно подивяване.
Държиш се като удавник за клона
и гледаш насреща – мачка те слона;
за правда се бориш, а от тотото чакаш
и на съдбата усмихнат със зъбите тракаш.
Прилично облечен си, а всъщност си гол,
защото вече нямаш даже и пол.
Затуй очите си сляпо затваряй
и вратата само за приятел отваряй!
-------------------------------------------------------------------------
© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021