Научих се да страдам,
а не можех да пиша.
Тръгвах си, а на пътя ми
все същата врата.
Бързах, а едва се влачех по пътя.
Влизах, а се сънувах зад завоя.
Правех циганско колело,
а се превърнах във вятърна мелница.
Не намерих начин, но трупах опит.
Търсех бъдещето, а се предадох
на настоящето.

-------------------------------------------------------------------------

© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013