Златна песен
Златна усмивка прати слънцето от небето.
То позлатява всяка къдрица.
Златни ръчички вдига детето.
Есента стихове в злато прописа.
Позлатени клони размахва дървото.
Листата са целите във позлата.
И пътеките се вият като позлатени.
Ветрецът свири златна соната.
Златни сълзи небето рони.
Отдалеч пътува една златна песен.
Злато капе от унилите клони
В света царува златна есен.
Облак дъждоносец или черното петно
Белият облак гледа сърдито,
гледа към черното облаче смръщено:
“С камшик от дъжд ще бъдеш измито!
Ще станеш бяло! И не навъсено!”
Виж нас, белите облаци летни,
какви сме усмихнати, свежи, игриви,
Никога лоши, никога черни,
винаги пухкави, весели и щастливи!”
Малкото облаче обаче свойто си знае:
“Без мен ще настане суша и глад.
Аз превозвам дъжда, а това значи
всеки да има закуска, обяд...
Всички искат бели облаци и слънце златно.
Синьото и бялото заедно са красиви.
Но без нас, черните, вярвай, ще е неприятно.
И всички ще станат угрижени и сръдливи.”
Къде се крие най-сладкият глас?
Къде се крие най-сладкият глас?
В гърлото ли? В стомаха? В краката?
Най-сладкият глас е у нас, у нас!
У нас – у птиците и у децата!
Ние единствени леем глас без почивка -
за една радост само, за усмивка!
Детският глас е драгоценен и свят -
за цяла вселена, за целия свят!
Детето говори, и плаче, и пее,
детето се кара, и вика, и смее...
Детето е птица с най-прекрасния глас.
Градини от милозвучни думи
на устните му цъфтят всеки миг, всеки час...
И тъй, ако някой някога ви попита:
“Къде се крие най-сладкият глас?”,
кажете му, че няма да го открие
ни в слонското гърло, ни в лъвската паст...
Не е в сърцето, стомаха, краката...
Сладкият глас е у децата!
Думи
Ято звездни, драги думи
по света палуват.
Много скъпоценни букви
искрена любов сънуват.
Много топли изречения,
пълни с радост и усмивки
към сърцата топли, влюбени
тичат бързо, без почивка.
Думите са рой светулки
в пъстра, бляскава премяна -
всяка, в своята качулка,
е добричка и засмяна!
Нежни чувства всяка блика,
смях и сълзи в нея има.
Тя е дребна, но велика,
и приятел, и любима...
Няма дума маловажна –
всяка с право диша, пее...
Като в дом многоетажен
тя със другите живее -
в книгите, в ума, в гърлата...
На децата – във сърцата.
Моля ви - дълбок покон
пред думата и нейния трон!
Щастливо семейство
За да бъдеш винаги весел, засмян
не ти трябва някакво чародейство,
нито пари, нито магически талисман....
Трябва ти просто щастливо семейство.
Един татко – умен, силен, необикновен,
който тайните ти мечти изпълнява,
който с теб си играе всеки ден,
който всякакви пакости ти прощава.
И една майка, сияеща от любов, доброта,
приятел, извор на гушканици и смях.
Щом те докосне с нежната си ръка,
вече си излекуван – от болка, от страх....
Щастието е пълно,когато – О, изненада! -
имаш вече сестричка и ставаш батко!
Животът тогава става пъстра ливада,
по която тичате четиримата с мама и татко.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Елизабета Георгиев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016