Из "Нов сън за щастие"
- Детайли
- Написана от Ивайло Иванов
- Категория: Лирика
17
Ти, зрънце чуруликащо, което сея
в браздите на самотната си памет,
кога успя да бликнеш и узрееш
в стъбло и плод?
Или очите мамят?...
Шест минути
- Детайли
- Написана от Мехмед Атипов
- Категория: Публикации
1
Едва когато минаха няколко дни, в които не го виждаха по обектите, колегите на Колето забелязаха, че липсва. Дори и докато работеха заедно, в една и съща кооперация или къща, те не обръщаха внимание на онзи тих и съвестен работник, който задаваше само по два-три въпроса на ден, свързани с работата, която трябваше да се свърши от него, а през останалото време шеташе от апартамент в апартамент, от стая в стая, от стълба на стълба и изпълняваше задълженията си.
Баща за ремонт
- Детайли
- Написана от Христина Панджаридис
- Категория: Литература за деца
Да си баща не значи ли да грешиш в изключителни случаи, но да разбираш грешките на децата си, криволичеше из тесните улици на стария град и с мисълта си Mаксим. Бащата е бледо копие на майката, бащата е изкривено ребро от тялото на Ева... и още сто подобни опити за вкарване в шаблона. Като надникна в апартамента на дъщеря си му се отщя да влиза. Излъскано като в рекламно клипче. Хубаво, но неживо, без аромат и дефект, за да е уютно. Мина цяла година, откакто не се е чувал с дъщеря си Елена. Сякаш са на различни планети, а не на петнайсет минути с кола. Губеше връзката си с нея, изгуби и любовта на съпругата си, даже остатъците от масата на трийсет и три годишния им брак. И трохи да бяха останали, не ги изхвърляше. Той. Жена му летеше по магистралата на новата си любов. Намери се извън семейното жилище. Кавалерски отстъпи гнездото на влюбените птички. Мразеше да тропа по вратите на приятели и да моли: „Няма къде да спя. Моята ме смени с по-младичък.“ Не че не беше истина. Спа в най-евтиния хотел и се присети, че липсата на постоянен адрес е повод да се обади на Елена.
Когато мама и/или татко ги няма...
- Детайли
- Написана от Кръстина Стефанова
- Категория: Литература за деца
Малко след като свърши мача, настана навалица пред входовете на стадиона. Таничка изгуби приятелите си сред навалицата. Почти излезе о стадиона, нямаше смисъл да ги чака, така или иначе те слизаха на различни спирки от автобуса. Прохладният въздух се удари в гърдите на момичето. Таничка придърпа ръкавите на анцуга си. Нямаие как да са минали пред нея, бухналата червена коса на Нели се разпознаваше навсякъде. Момичето се огледа, придърпа ръкавите още веднъж и се запъти към спирката.
Булевард
- Детайли
- Написана от Мартин Димитров
- Категория: Есета
Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелени блокове, санирани в жълто, схлупените къщи, откъдето се чува кучешки лай, празните и занемарени автобусни спирки и табелите с имената на пресечните улици. Магазините, офисите, различните клонове на веригите са затворени, само светещите надписи „Алкохол и цигари 24/7“ с богатия си асортимент на витрината загатват за артистична порочност. Духа силен вятър, който разнася прах навсякъде. Свисти в ушите ми и пилее частици от емоции, енергия и материя. Ако всичко това бе видимо и се събираше някъде, безспорно щеше да се превърне в най-модерен клас забавление от новата епоха. Да си плащаш, за да видиш друга емоция, понеже си беден и не трупаш твои. Ще бъде сериозен бизнес, само че в 3D измерението, колкото и да висока резолюцията и качеството на картината и звука, го няма неподправеното чувство – онова, което блика чисто и несъзнателно. Всяко силно подухване е различно преживяване, а по голите билбордове са надраскани глупости. Виждат се силуети през светещите прозорци, а тъмните са там, за да допълват пейзажа. Контраст - пълно противопоставяне на реалност и усещане за илюзия. Има нещо симпатично и забавно в цялата панорама. Нещо авантюристично, което ме кара да се вглеждам в хоризонта като изследовател, който се надява, че точно след него ще зърне онова, което отчаяно се надява да намери. Продължавам да вървя, а булевардът е дълъг и не знам къде ще ме отведе. В този момент се чудя дали съм се изгубил, бягам или търся?
