Начало

Последни публикации

Най-четени материали

Част от мен

Детайли: Написана от Надежда Романова; Категория: Лирика; Публикувана на 26 Септември 2017

* * *

Нощем се превръщам във мъгла
и падам върху сънните ти клепки.
Стопява се като дихание съня.
Прониквам в теб и те обсебвам.
От облаците пълни със вода
изплиташ гривни за ръцете ми
и в меката им отразена светлина
докосвам придошлата вечност.
Обичам те, със "оня див копнеж
по Филипините и Фамагуста".
Обичам те, защото ти си част от мен.
Обичам те, преди да се разсъмне.
В часа на синята мъгла,
която ражда думи и поезия,
вчаса на светлия ми гняв,
когато тръгваш мокър и небрежен.
И се разпадам в слънчеви искри.
Изгубвам те по светлата пътека.
Довечера го дават да вали,
а всеки дъжд е част от тебе.

Прочети още: Част от мен

Живите небеса

Детайли: Написана от Павлина Петкова; Категория: Лирика; Публикувана на 24 Септември 2017

* * *

Приютили в сърцата си родилната болка на земята,
с поглед избистрен, вглъбен в душата си,
към кръгозора отправили взор.
От лозницата искрящото слънце ни кима
циганско лято хвърля жълта сянка
над скатове, реки и долини.
Под стрехите влюбени двойки накацали,
а сърцата ни пияни от рубинена шира.
Във вените кръвта лудее.
Лицата запламтели, на Амур от целувка озарени.
Узряваме помъдрели като есенен плод.
От жар изгаряме, докоснали житейската клада,
узнали най-истинската същина.
Годините, неусетно изминали,
преливали от мраз и топлина
и ми се струва, че всичко е било
една измислена шега.
Вървели през бури, снегове и мъгли,
изкачвали върхове и падали в сипеи,
достигнали точката на слънцестоене
в равноденствие и духовен мир
откриваме, че сме слънчеви лъчи,
снежинки леки, миражни спомени,
корен, от който ще се роди новият ден.

Прочети още: Живите небеса

Във оцеляване

Детайли: Написана от Dacho Gospodinov; Категория: Публикации; Публикувана на 18 Септември 2017

Във оцеляване уви… не сме намирали утеха…
И във подхвърлени трохи, или във подарена дреха.

Прочети още: Във оцеляване

Не мога да простя, Господи

Детайли: Написана от Ружа Велчева; Категория: Разкази; Публикувана на 17 Септември 2017

Христина притвори внимателно портата и по стар навик огледа улицата. Беше тиха и пуста. Сигурно всички вече бяха в читалището за срещата с поредния кандидат-депутат. Тези срещи бяха сред малкото представления, с които съселяните й разнообразяваха монотонния си сиромашки живот. Смееха се, гневяха се, понякога дюдюкаха, а после гласуваха все от страх и уж по съвест, защото знаеха, че техният вътрешен глас все така ще е глас в пустиня.

Прочети още: Не мога да простя, Господи