Струва ли си да мечтаем за Швейцария
- Детайли
- Написана от Жерар Мьодал
- Категория: Преводна литература
Швецария се сблъсква с една основна трудност, която Жан Тардийо умело определя така: «Изгладете с ютия релефа на Швейцария и измерете така получената площ. Естествено е, че гласът на една малка страна не се чува в хора на народите. Добре, но как да се справим с това?» «Да я изравним за да имаме полза от нея, предлага Жан Полан, но абсурдно е да опитваме. Което не разколебава никого. Във всеки случай не швейцарците! Те са свикнали.»
Естественият път на Георги Господинов
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
Неусетно и закономерно Георги Господинов се утвърди сред най-популярните ни писатели, най-превеждан в чужбина и се превърна в незаобиколим фактор в съвременната ни литература, с когото неизбежно всеки пишещ трябва да се съобразява.
Той може да бъде критикуван, руган, осмиван, възвеличаван, но не може да не се отбележи или цитира.
Гвоздей
- Детайли
- Написана от Иван Димитров
- Категория: Хумор и сатира
На Димитър Петров и Свилен Маринов –
с любов!
Как тъй „Шестото клеймо“
да остане сам-само!
И на наший небосклон
грейна „Петият пирон“.
А „търсачите“ в тандем
са в поредния проблем:
те ли, ние или вий –
кой къде ще го забий?
Ех, ти, Брауне – класик –
клекна ли до чикчирик?
Импресия за море
- Детайли
- Написана от Пламен Панчев
- Категория: Лирика
***
Не ме наказвай, Господи, със власт!
Благодаря ти, че така опази
душата ми от страшния контраст,
лицето ми
от върлите омрази.
Пътеките си извървявах сам,
но не въведох никого в заблуда.
И предпочетох да остана там
и резена си да изкарвам трудно.
Не съм развявал
чужди знамена.
Не пях във хора арогантни химни.
Приведен, с изранени колена
запазих тихо малкото си име.
Дали така съм служил на
Честта?
(На този свят за кратко сме артисти…)
В нечистата арена на властта
дано с ръце да съм излязъл – чисти.
Усещам мириса ти, Юдита
- Детайли
- Написана от Пиеро Киара
- Категория: Преводна литература
Като дете, шляейки се често по пристанището, бях забелязал, че Амадео Бровели, един от редовните посетители на кафене «Клеричи», дребен пенсионер и бивш търговец, сега оттеглил се от търговията, когато задухаше севернякът, по цели дни се заседяваше на вълнолома с коси брулени от вятъра напиращ отзад му. Не замяташе въдица, не спускаше поглед към огледалната повърхност на водата, а безизразно се взираше в далечината, сякаш гледаше празно пространство.
