Бягство от любовта/любимия
Другата сутрин
Когато ще се събудя
Няма да съм до теб
Ето
обещах си го
За сетен път
А ти
За сетен път
В просъница
Търсиш ръката ми
С която да сплетеш пръсти.
(Завинаги)
27.02.17 г.
* * *
Стискам те в сърцето си
Сякаш си самата ми душа
Опомни се
Казвам си
Ала сърцето ми не слуша
То чувства
То обича
Дори когато не е обичано
27.02.17 г.
* * *
Аз съм един
Ходещ парадокс
Обвиняват ме
В мъжемразство
А аз обичам
Толкова много мъжете
Разбираш ли,
Просто не искам да съм с никого
Колкото и да ми се иска да си с мен
27.02.17 г.
* * *
Погребах спомените си
На най-неподходящото място
Вътре в себе си
Не подозирах
Че те са отровата
Която поглъщам всеки ден
С въздишките
Оставени след
Твоето сбогуване
Краят на всеки разговор
Вътрешно всеки е малък
Всеки чака някой да отвори вратата
Да угаси лампата
Да го завие
Да попита как е
И има ли нужда от нещо
Но всеки отвръща с
Добре съм!
23.02.17 г
* * *
Абсолютна тишина
Само лаят на кучетата подсказва
Че навън вече има хора
Ден е
Спокоен като нощта
В която не успя да заспиш
Мислейки си
Колко тишина
Може да побере
Сърцето ти
24.02.17
* * *
Толкова е прекрасна
Сивотата
Всичко диша
Живее
Усмихва ме
Както лъчите на слънцето
Сиво е
Кално е
Почти снежно
Нежно е
И ме прави щастлива
Просто защото съм тук
И имам очи да го видя
Просто защото съм жива
22.02.17
* * *
Да бях пораснала
Но аз се смалявам
Колкото повече научавам
Толкова по-малка се чувствам
Прашинки по пътя ми
Завъртете ме така, че
Когато умра
Да си спомням само доброто
За да запазя вътрешната си красота
Своята душа
Така
Както никоя външност
Не би могла
Да запази красотата си
21.02.17
Семе егоизъм
Дано да вдъхновя
Поне един
Поне един човек
В живота си
Иначе не знам
Защо съм
На този свят
Посята
И пожъната
Оставена да съхне
И забравена
Ако не е било
За да вдъхнови
Душата на поет
Да го накара да твори
Да сее
И да жъне
Творба след творба
А аз да прочета
В една поема - себе си
21.02.17
У дома
Ще намериш
Каквото си приютил
21.02.17
* * *
Искам да имам малко братче
Което да порасне
И да казва колко много е научил
От своите кака и батко
Да показва какво може
Да се гордее
И да обича
Тези
Които са били до него
Когато е имал нужда
Да вярва в доброто
И да прави добро
Искам да имам малко братче
Което да си остане дете
С добро
Невинно
И наивно сърце
С мъдрост и бистър ум
Което да ме учи един ден
Как отново да бъда дете
21.02.17
* * *
Любовта вдъхнови поетите
Поезията вдъхновява влюбените
17.02.17г
* * *
Плачът ми
Пресъхна
И чувствата овехтяха
Когато бяхме млади
И се обичахме
Знаеше ли
Че ще останеш без мен
В минутата, когато ме оставяш заради друга
Аз незнаех
Че ще те забравя толкова лесно
Помня думите
Но не и лицето ти
Направи ми услуга
Забрави ме
Когато ме видиш на улицата
Не ме познавай
Не ме поздравявай
Няма какво да си кажем
Ще е загуба на време
Ти ще откриеш
Че все още имаш чувства към мен
А аз ще разбера
Че отдавна съм те погребала
Извън сърцето си
17.02.17
* * *
Една красива жена
Заслужава
Да се изгубиш в нея
Да се изгубиш заради нея
Да забравиш заради нея
Една красива жена
Може да те изпепели,
Приятелю
И без да си я имал
Ала била ли е твоя
Цял живот ще гориш
Смъртнико
А заради тебе
Тя винаги ще е жива
17.02.17г
* * *
Като птиците се рея
Като вълците живея
Обичам прекалено
Прекалявам с обичта си
Сякаш премного се раздавам
За тези без сърца
И птица си оставам
Във вълчата душа..
17.02.2016г
------------------------------------------------------------------------------------------