Старомоден сонет
Обсебен съм от светли холограми
на утрини в очите на момиче,
където няма да се будя… Няма
да бъда даже намек за обичане.
Но в тази стара, предстояща драма
с неподозиращата Беатриче,
предчувствам топъл дъх по камъка –
на устните, които ще ме сричат.
Стихът – невидима пъртина
сред преспите – до нейните обятия,
където ще отекна като гръм.
И бъдещето – моята Родина,
любов между напълно непознати,
присъствие в отсъствието. Съм.
Есен
На Марин Бодаков
Тръгнала е, тръгнала е
армията за нахлуване.
Гонят зайци из стърнищата
танковете на октомври.
Цветни взривове отекват
в камуфлажа на дърветата.
Падат първите откоси
върху вярата в зеленото.
Дезертират в суматохата
най-добрите генерали.
И размахват оцелелите
бели знамена в косите.
Бъдещето е декември –
с наказателната рота,
със снежинката в сърцето…
Зимата не взима пленници.
Триптих в три следобед
1.
Боже, колко е красива
кацналата пеперуда!
Сякаш на ръце я носят
мравките в мравуняка.
2.
Соло в лятната сюита на гората –
богомолка дъвче тяло на щурец.
3.
На есента
разрязаната диня,
внезапна дума на езика –
оса.
Моята котка
Моята котка
разговаря с птиците.
Станислава Станоева
Моята котка е повод за струнна теория –
няма я, без да ви липсва по сънните покриви.
Тя е уверена в себе си – с девет живота,
вашите погледи в нищото все я крепят.
Черна е моята котка – разбираш, че идва
само по хладния, спънат дактил на звездите.
Хищница нощна, прокрадна се, пътя ми мина,
Млечния път ми пресече черната котка!
Ето как си общува с птиците моята котка:
дебне ги – внезапна като свободен стих,
а те й дават поводи да не умира от глад.
Всички мислят, че моята котка
осквернява пилешка плът
поради зверската си природа,
но аз знам – моята котка вярва,
че като вкусва кръв от хвъркато,
ще се научи да лети.
Фанерозой
На Радой Ралин, 2001 г.
Да съзерцаваш личните епохи
в еоните на твоя свят –
от Камбрия на детството
през младолика Юра
до Кредата на зрелостта
с напиращия в нея Незозой.
И всяка ера – със своя периодика
и климат, и уникална флора,
и фауна, и най-любими динозаври…
Преливаш в следващата вечност
и бавно се насищаш в нея.
Екосистемата ти е валидна
до следващия Еверест в небето,
до катаклизма на поредната илюзия,
до ада на всеобщото измиране,
което утаява в почвата
болезнено заострени фосили.
Непроменимото си ти.
И неочаквано
започваш да
изчезваш,
чезваш,
чез
.
След поета
Онези мигове след катастрофата,
когато звъни джиесемът на загиналия.
И гилотината на тишината, изпод която ужасът невидимо прокървява.
А след поета,
о, след поета!
Ще бъде ритъм – и фалшива музика
ще пълни с блясък празните пространства…
Спестени вувузелите на присъствието,
фанфари на внезапна липса, тихо!
------------------------------------------------------------------------------------------
За „Хумус” от Петър Краевски
„Хумус” е ръкопис със стихове. В него няма нарочно обозначени цикли, по-скоро текстовете са обособени в тематични ядра като всяка цялост започва с триптих, продължава с няколко бели стихотворения, минава през танка и се финализира със сонет. Стиховете за „E-Lit” са от различни тематични гнезда на „Хумус”.
------------------------------------------------------------------------------------------
Петър Краевски, "Хумус", ИК "Жанет 45", Пловдив, 2017
------------------------------------------------------------------------------------------
© Петър Краевски
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017