Литературни награди
- Детайли
- Написана от Марко Лодоли
- Категория: Преводна литература
Ще ми платите, помнете ми думата, ще ми платите. И тъпкано ще ви го върна, за цялото зло което ми причинихте и за партитата, които устройвате помежду си, свине такива валящи се в тинята, седем романа, ето какво съм написал, и ги пратих на най-добрите, а после на не толкова добрите издателства: отказани.Тогава взех и ги издадох на собствени разноски и ги пратих на най-известните критици, а после на не толкова известните: пълно мълчание. Тогава ги пратих на най-видните писатели, после на не толкова видните: всички ги подминахте. А сега ще трябва да ми платите, ще ви накажа, ще ви окепазя, ще направя така че да ви заболи, наистина много да ви заболи.
Маскарадът
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Лирика
На моите "доброжелатели"!
Маскарадът,
който режисирате, ви дава
самочувствие на божества.
Еретични
в подличкия ви оксиморон...
Властелини-еднодневки,
вие се опивате от мисълта,
че ще срежете
от корен
правото
да оцелявам.
Мълчешком
ме осъдихте
на оглушително
премълчаване.
Стягате – до скъсване –
примка
около ствола на живота ми.
О, не се залъгвайте дори
с мъничък успех –
въпреки придадената ви
власт!
Мъртъв клон е тя!
Ослепели в яростта
да ме обезглавите
заедно
с короната,
най-същностното пропускате –
че по новоизбилите филизи
наедряват плодове...
Ери де Лука
- Детайли
- Написана от Ери де Лука
- Категория: Автори
Енрико «Ери» де Лука, род. 1950-а в Неапол е един от най-важните италиански автори в момента. Животът му е не по-малко колоритен от този на Джек Лондон. След завършване на гимназия се присъединява към радикално лявото движение Lotta Continua. Когато организацията се разпада, изоставя политическата дейност. Работи като механик във фабриката Фиат в Торино и на летището в Катания, после като шофьор на камион и строителен работник, а още по-късно като хамалин на открити обекти в Италия, Франция и Африка. Пътува с конвои за помощ в Югославия по време на войната 1993-1999-а.
Пилешки бульон
- Детайли
- Написана от Ери де Лука
- Категория: Преводна литература
Преди години прекарах няколко месеца в една точка на екватора, страната се казваше Танзания. Преди да ида там, бях научил суахили, на който се говори в голяма част от Източна Африка и който щеше да ми е от полза.
Живеех в малък център. Вечерните часове минаваха на чай с мъжете под тамошния клонест индийски бадем. Разговарях с тях, но най- приятните разговори които водех бяха с местните сестри, носещи благозвучните имена Мелания и Леокадия. Това бяха гласове на език съставен единствено от парокситони, тоест слагащ винаги ударението на предпоследната сричка. Усмихваха се широко и винаги бяха готови да се усмихнат, успявах без особено усилие да ги разсмея разказвайки за снега, за спагетите, за земетресението. За тях превеждах пословици от моя роден град: в морето няма гостилници1, katika bahari hapana nyumba. Мелания беше на моите години, малко над трийсетте. Здравите й зъби блестяха, бялото на очите й също. Като вървеше, се клатеше заради отеклите си крака. Так и не видях косите й, винаги забрадени със синя кърпа.
Англичанката от Банкя
- Детайли
- Написана от Росица Копукова
- Категория: Разкази
/Разказ по действителен случай/
Не й вървеше на брак на Мария Пенева от Банкя. Майка учителка, татко - адвокат, потомствени интелигенти, но не й вървеше и това си е.
Хубаво момиче беше, завърши, фасони големи, но у Банкя "за такива като тех нема", дето викал шопо.