Иновативно регресивен.

Нормално ненормален.

Чаровно садистичен.

Плагиатстващо оригинален.

Непогрешимите грешни.

Надзираващо озверяващи.

Опростените тачени.

Прелъстените отарашени.Фашизоидно патриотичен.

Ретроградно модерен.

Конюнктурно епохален.

Далаверски безнаказан.

Нямащите имащи.

Навсякъде отвсякъде…

Всевиждащите слепи.

Глобалните крепостни.

От проклетия прокопсия.

От катаклизми афоризми.

Зомбираните дрогирани.

Халтурните пътеводни.

Администрацията клептокрация.

Меритокрацията фикция.

Номенклатурните карикатури – некатурни.

Опасно мислещите килийници.

Сатирично жигосващите подсъдни.

Духовно чезнещите омерзени.

Орлово извисените паднали.

Езуитски подкованият закотвен.

Номенклатура хвали халтура.

Зомбират да узурпират.

Още зелен орезилен.

Гей като бей.

Юруш на ножа.

Да гази лази.

Поход за похот.

За изтривалка расли.

За мезе гевезе.

Позор за позьор.

Като злопаметна паметна.

Като агнета вълци.

От лопата заплата.

Разплата за отплата.

Великото някога – никога!

Новите стари извечни.
-----------------------------------------------
От ежби разделени – в грях събрани.

Не крадеш ли на едро – осъден си.

Не струва за поста си, за други да струва.

Адски ли е добре – на зле отива.

Джазът – съвършена музика за несъвършени.

И Рая да следи – още ще иска.

За нищо го няма – задето го има.

За да е подкупен непогубен.

Ако сегашният централизъм e съразмерен на предишния, то системите са
подобни.

Има много неосъзнати, че дори и да направят нещо в живота, толкова ще е
нещо, щом се отсява от върховното зло.

Компенсират липсата на прогрес с този на изчезването си.

Инакомислещите луди – лудите на прогреса.

Да нямаш вяра в човека – неизменната вяра.

Нагъл без мярка. По мярка.

Често го бият, задето не са го убили.

Не крадеш на едро – осъден си.

Комплексар като връзкар избива.

Еднодневка популизъм гони.

Параноята и старапи убива.

В словоблудство себедоказан.

Героизиран – други да убива.

 

САТИРИКЪТ КАТО БЕЗПОЩАДЕН ДИАГНОСТИК

Стрелите на Дилян Бенев към необратимото в живота

С философското утешение, че случайността е проявление на необходимостта, съм редактор вече на четвърта книга на Дилян Бенев (за него – десета поред). Не само защото за всеки автор – от начинаещия до признатия класик – е необходимо съдействието на редактор, за да осъществи пълноценно духовната си връзка с читателя. За мен и като изкушен читател беше интересно да следвам и разгадавам мисленето на автор в най-синтетичния жанр – афоризма, и то в сатиричния му аспект. Творческата кауза на Дилян Бенев се очертава като диагностика на не толкова случайните флуктуации в живота – в бита, в труда, в отношенията, в институциите и главно в психологията и нравствеността на хората. Като диагностик той ги визира като необратими, но все пак с идеята за възможна промяна.

На пръв поглед книгата се чете лесно, с усмивка или насмешка. Само че зад краткия изказ на писателя се крият години на осмисляне и прецизиране. А героите се оказваме самите ние, ако погледнем на себе си и живота си през лупата на сатирика. Това именно би ни подтикнало към промяна...

В „Необратимо“ Дилян Бенев е подбрал своите афоризми като стрели към целия спектър на възмущаващите го качества на хора и институции в днешна България, но както се оказва – не само у нас, щом книгите му се превеждат като актуални и в други страни.

Някои от афоризмите „плачат“ за персонализиране: примери много – и вчерашни, и днешни, а вероятно и бъдещи.

~ Различни и толкова еднакви са властниците от преди 1989 г. и след това, та досега: „Не крадеш ли на едро – осъден си“.

~ Колко (и кои) политици ще се познаят например в „Нямат задръжки – все да сме с удръжки, за тяхна издръжка“; „Наркотикът на властта най-трайно зарибява“; „Не влезеш ли в играта им и с тях да се одяволиш – никой си“.

~ Колко пишещи братя ще си помислят не е ли писано за тях лично: „Писател емблема?! Емблемата на статуквото!“?

~ Медийните тартори ще си признаят ли: „Истината и само истината?! Но… съобразно цензурата!“; „Така добре е поставен в медиите – месия да беше, пò нямаше да бъде“?

~ За изборите ни в последните години и отчайването на хората от управляващите писателят обобщава: „От народните гласове – по народния гръб“; „С нас и без нас – все по тяхната“.

~ За търгашите в системата на здравеопазването: „Не пребъдат ли като търговци на човешкото здраве – смисъла си губят“.

~ За неразкритите знакови убийства и далавери: „Някои катастрофи са така изпипани в своята преднамереност – съмнение да няма“.

~ Дилян Бенев пише и за себе си: „Сатирикът е като шахматист. Предусеща социалните катаклизми, както той – ходовете на противника“...

Характерното във втората част на книгата като авторско откривателство са именно афоризмите с две и три думи. Тук обобщенията са още по-ударни и целенасочени. Почти всеки афоризъм може да бъде заглавие и сърцевина на есе, също така поразяващо нещата, които сатирикът разобличава, защото не иска да се примири с тях.

Подбирам такива, които всеки би възприел за безпощадно верни, свързвам ги по взаимното влияние и пряката им обвързаност. В съзнанието ми зад тях стоят конкретни личности, групировки, страни. Сигурна съм, че така ще е и за читателя:

~ „Чуждопоклонните непреклонни“ и „Власт за сласт“;

~ „Войнолюбците миротворци“ и „Обезбългарените патриотари“;

~ „Офанфареният никой“ и „Халтурните пътеводни“;

~ „Ментата ментор“ и „Призвани за самозвани“;

~ „Овчедушно сплотени“ и „Глобалните крепостни“ – покорно подвластни на необратимия контрол на технологизацията (пак по израза на Бенев), като почти всеки е „От смартфона си обсебен – малоумен да пребъде“.

За рецепцията на творбите както на големите ни сатирици от миналото, така и на Дилян Бенев всичко (или поне много) зависи от куража на автора и на упоритостта да пише, без да получава аплодисменти и конюнктурни хвалби. И да не се отказва, надявайки се на реални оценки от читателите. От „обектите“ на перото си – едва ли!

Те малодушно ще премълчават и ще го игнорират, защото избягват диалога, в който сатирикът е необорим.

Ще завърша с неговото сравнение: „Сатирата е като изкачване по непристъпни върхове с опасност от лавина – от безумието, че си дръзнал“ и с убедеността му, че „Сатирата никога няма да изчезне. Страшно малко са родените за нея“.

Тази малка по обем книга не е като акт за раждане, а е диплом-признание за таланта на Дилян Бенев в полето на сатиричната афористика от най-висока
проба.

                                                                                 Светла Девкова

 

---------------------------------------------------------------------

Бенев, Д. Необратимо, Изток - Запад, София, 2023, с. 128, ISBN: 9786190112556.

----------------------------------------------------------------------

© Дилян Бенев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024