Марко Лодоли
- Детайли
- Написана от Марко Лодоли
- Категория: Автори
Марко Лодоли, род.1956, е италиански писател, журналист, учител по литература. Започва своя път в литературата като поет. Първата му стихосбирка „Простодушен човек“ излиза през 1978 г. През 1986 г. издава романа „Хроника на едно избягало хилядолетие“, за който получава престижната национална награда "Мондело" в категорията литературен дебют. По втория му роман „Budapest Diner“ (1987), написан съвместно със Силвия Бре, е заснет едноименният филм от режисьора Тинто Брас. Следва романът „Вятърът“ [1996] удостоен с литературните награди „Гринзане Кавур” и „Пене”, романите „Мост Милвио"[1988], "Вятър" [ 1996] ,"Цветя" [1999] ,"Нощ" [2001] "Сестра“ [2008], сборниците разкази „Околовръстният път” [1989], „Кучета и вълци” [1995], « Гримаси” [1997 ], „Професори и други професори“ [2003], „Мехурчета“ [2006], „Червено и синьо. Радости и скърби на италианското училище” [2009]. Марко Лодоли е колумнист във в. La Repubblica. Води рубрика «Филми» в сп. Diario.
Книжарят
- Детайли
- Написана от Марко Лодоли
- Категория: Преводна литература
От години господин Q. държи книжарницата «Страници, страници», общо двайсет и четири квадратни метра, две хубаво осветени витрини, в самия център. Много пъти му е идвало наум да й драсне клечка кибрит, защото има прилична застраховка: дори за тази цел беше купил бидон бензин, но после се уплаши за сградата, за децата живеещи тук, за собствения си апартамент на последния етаж. Отдавна дълбоко е намразил книгите: всички книги, тъмните купчини по масите и ъглите, от най-горния рафт до тъмния склад долу, но случва се омразата му е да е насочена към една или друга конкретна книга: към едната заради ярката й корица, към другата заради дръзкия й вид или към още някоя затова че е прекалено луксозно издадена и въпреки това от месеци тъне в прах. В началото не беше така, в началото господин Q. четеше книгите, носени му от консултантите по продажбите, четеше специалните издания, натежали от мъдрост и красота, с които всяка достойна издателска къща би се гордяла. Поглъщаше стотици такива, като в него те предизвикваха гадене, усещаше как от някои му се повръща, докато други му слизаха в стомаха: те до отвращение се омесваха едни с други и се превръщаха в каша дребни думи, букви, точки и запетайки. Колкото повече четеше, толкова повече мусе гадеше: мислите му вместо да се оттичат се запушваха в мивката на мозъка му. Седнал на едно столче в тъмния ъгъл на книжарницата той чувстваше как в него се засилва впечатлението, че светът е само печатарско мастило и хартия, един безкраен океан от подвързанахартия, едно злощастно, вълнеобразно движение, сред което той сам не знае къде да пусне котва; впечатлението се засилваше от това, че беше принуден да препоръчва определени книги, а после да търпи недоволството на клиента който, след като се е върнал, казва: ама че боклук и губене на живота, върнете ми парите; че и живота ми върнете.
В света на Ищван Сабо
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Роденият на 18 февруари 1938 г. и завършил през 1959 г. Академията за театрално и филмово изкуство в класа на Феликс Мариаши Ищван Сабо си остава най-рентабилния и популярен унгарски режисьор. Поради което е и сред създателите на Европейската филмова академия, независимо от еврейския си произход и неизбежното сътрудничество с тайните служби в годините на тоталитаризма.
В механата
- Детайли
- Написана от Христо Ботев
- Категория: Българска класика
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!