Той винаги е сам
с молитвата си
/ако не се броят жената,
обслужваща храма, и
незримият Бог/.
И после – пак сам --
допива бирата си,
За да доугаси онези пламъчета,
запалени като че ли от ада
в душата му.
--------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016