17

Ти, зрънце чуруликащо, което сея
в браздите на самотната си памет,
кога успя да бликнеш и узрееш
в стъбло и плод?
Или очите мамят?...

Спотайва се във тишината вяла,
а днеска от сокове ще прелееш ти!...
Сияен портокал е твойто тяло:
разпуква се
под пръстите ми пеещи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Ивайло Иванов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016