Новогодишната нощ на чиновника
- Детайли
- Написана от Антони Слонимски
- Категория: Преводна литература
Хората имат навика да честват тържествено разни празници, разни важни исторически дати. Това става с ядене и пиене. Което разбира се е пример на атавизъм. Много отдавна, когато хората с мъка изкарвали прехраната си, когато първите евреи ловували мамути, тогава щом успеели да убият един от тях, устройвали пир за всички. Имало ядене, значи бил празник. В днешни дни има ли празник, има и ядене. Яденето и пиенето обаче не са достатъчни. Трябва да се покажем да ни видят. Ако историческите дати на еврейския народ се честваха само с ядене и пиене, хората щяха да си седят по домовете или да се крият по входовете, да нагъват салам и да пият водка. Един празник налага показност.
Федя Филкова
- Детайли
- Написана от Федя Филкова
- Категория: Автори
Федя Филкова е родена на 10 март 1950 г. в с. Малка Брестница, област Ловеч. Починала е на 16 декември 2020 г.
Завършва немска филология в Софийския държавен университет.
Авторка е на стихосбирките „Цветя с очите на жени“ (1982, 2004), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“ (1990) и „Крехко разпятие“ (2000), "Нищо тъмно" (2014).
Из "Нищо тъмно"
- Детайли
- Написана от Федя Филкова
- Категория: Лирика
Видения
Вечерното небе изпраща лунни птици.
Като дете от нощните видения се плашех.
Сега това са просто птици. Или видение,
което скоро ще приеме ясен образ.
Аз и морето
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Краткостишия
Мечтата ми за море
се спъна
в крайремните камъни.
-----------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020
Кафе за Сара
- Детайли
- Написана от Миролюб Влахов
- Категория: Разкази
Жената зад бара бе едра и синеока – искрено синеока, каза си Сара и продължи да я наблюдава, докато тя зареждаше дозата за нейното кафе в машината. Не знаеше името ѝ, но вече се познаваха. През последните четири месеца Сара често пиеше кафето си тук, нерядко и без Иван – някак си свикна да се отбива и да сяда на някоя от масичките зад витрината, по възможност на тази с двата стола и саксийката с цвете, което като че ли бе вечно цъфтящо в теменуженовиолетово, а листата му бяха месести и големи колкото детска длан, с жилки във виненочервено, сякаш не бяха на растение, а кръвоносни съдове под нечия прозрачна кожа. Все се канеше да попита момчето, което сервираше как се казва цветето, но отлагаше, може би това бе един малък повод да дойде пак и пак.
