Хората имат навика да честват тържествено разни празници, разни важни исторически дати. Това става с ядене и пиене. Което разбира се е пример на атавизъм. Много отдавна, когато хората с мъка изкарвали прехраната си, когато първите евреи ловували мамути, тогава щом успеели да убият един от тях, устройвали пир за всички. Имало ядене, значи бил празник. В днешни дни има ли празник, има и ядене. Яденето и пиенето обаче не са достатъчни. Трябва да се покажем да ни видят. Ако историческите дати на еврейския народ се честваха само с ядене и пиене, хората щяха да си седят по домовете или да се крият по входовете, да нагъват салам и да пият водка. Един празник налага показност.

Не възнамерявам да се впускам в разсъждения относно това дали Новогодишната нощ е празник и дали въобще съществуват празници. Знаем, че не е така. Новогодишната нощ е просто резултат от едно математическо изчисление, което съгласно астрономията определя малък отрязък от едно мъгляво явление, което ни е хрумнало да наричаме «време». По същия начин бихме могли да честваме и да се запиваме по случай прилива и отлива на морето или пълнолунието или, което е още по-лесно, при вида на всеки метър, инч или тон. Хората с опиянение посрещат мисълта, че започва нова година. Нещо ново, което ще въведе промяна в тяхното щастие или нещастие! Работата е там, че същата промяна може да въведе всеки друг ден и аз лично познавам хора, които се напиват от сутринта, за да отпразуват небивалия си шанс.

Мисля ще се съгласите, че в Новогодишната нощ един чиновник най-много да се натряска с долнопробна водка, да се наяде до уши със свинско със зеле или пък като мене да обърне няколко шишета шампанско. Къде виждате шанс за промяна? Какво във вашия живот ще се промени? В чудеса не вярвам. Тъпата ви физиономия няма да се промени, на двайсет и осем години пак така ще плашите децата, както сте ги плашил преди. Повече пари в джоба си няма да имате, защото сте похарчили половината си заплата за да се покажете пред Левандовски и Петушински и сте ги поканили на вечеря, макар че ги мразите, или сте запазили маса за шест души в бар «Уния». По-умни от това няма да станете, защото саламът не прави човека по-умен. Само дето ще прибавите една година към възрастта си. Ще остареете. Което значи, че животът ви ще стане по-лош.

Днес е неделя. Нова година. Взирам се във вас с очите на Създателя. В пет следобед с мътна глава ще се надигнете от измачканите завивки. Ето ви я Новата година. Първата лястовица е стресница на устата, на която й се пие бира. Лястовицата чака да й дадете пет злоти, защото ако не й дадете, ще ви псува цял час. Когато дадете остатъка от парите на раздавача, който никога не ви донесъл хубава новина, а само през ден ви пуска призовки че дължите пари или долни анонимни писма (от рода на « Ти, дърта маймуно...»), тогава в главата ви ще започнат да изплуват спомените. Ще си спомните, че шофьорът на таксито ви излъга с две злоти, че си забравихте бастуна в кръчмата и че нямате представа, къде си турихте часовника. После ще ви дойдат на ума други неща. Ще си спомните за детството. Влажната дупка, сутерена, шамарите. После болницата, казармата, войниклъка, затвора и накрая чиновническата служба, и защо не успяхте да вземете секретарска длъжност. Това е минало. Било е отдавна. Сега е Нова година и всичко ще се оправи. Ха, ха! - казват демоните. Честно казано, като се сещам за вас, малко ми е жал. Знам ли, може пък бих могъл да ви помогна. Макар че откровено казано ме мързи. Но ще се опитам все пак. Ако ми дотегне, като стигна донякъде, ще се откажа и ще трябва да живеете както преди. Какво имам предвид ли? Първо парите, за бедните разбира се, тъй като на богатите с нищо не може да се помогне. По честен път един чиновник не е в състояние да се сдобие с пари. А по нечестен не ви съветвам, защото с това само ще си вземете белята. Пари могат да се спечелят единствено с изобретателност, енергия и късмет. Така че да оставим настрани парите. Да зачеркнем също така здравето, красотата, славата, любовта и пътешествията. Какво остава? Чувствам, че отново съм длъжен да цитирам Мефистофел. Ха, ха ! Само не мислете, че остава душата и че някой демон ще пожелае да купи вашата. Няма душа, няма безсмъртие, тогава какво остава? Смъртта.

С това бих могъл да завърша този фейлетон, да ви поднеса новогодишните си пожелания, да се подпиша с някой ефектен псевдоним и да се изпаря сред облак дим като сатаната от старите филми. Но, както вече споменах, жал ми е малко за вас и затова ви казвам истината. Не искам, както правят други хумористи, да ви залъгвам с приказки за красотата и очарованието на света, да ви говоря за слънчевата Калифорния и за прозрачната вода на басейните, в които се къпе Мис Америка, за палмите под които сред ухание на карамфили се излежава някой благотворител милионер, мечтаещ да дари ближния с десет милиона долара. Не искам да се впускам в приказки за щастието, труда, семейството, за веселото плискане на вълните на тихоокеанските коралови острови. Говоря ви за тенджерите със студено зеле, за прашните канцеларии, за отегчението по празниците, изтъквам ви цялата нищета на вашето съществуване, за да можете да разсъдите: може пък да успеете да се сдобиете с билет за презокеански кораб до Америка или да избягате от жена си като господин Поли. Може пък през хиляда деветстотин двайсет и осма година да успеете да се отскубнете от безизходицата, да скъсате примката, която сам си затягате на врата? Може пък действително нещо да се промени? Кой знае, не е изключено с детската си наивност учените утре да измислят крила на достъпна цена, да подмладят по-старите от вас, да ви посветят, стоплят, нахранят, развеселят и да заменят Сахара в китна градина, да ви дадат тия крила за да ви зарадват? Тогава ще разговаряме другояче. Едва тогава ще ви кажа, какво мисля за мухльовците, които винаги ще си останат мухльовци. Тогава без заобикалки ще поговорим за вашето презряно съществуване и ще изложа пред вас истинския, стопроцентовия мрак, който още не познавате и който глася за деня на вашата сватба.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Превод от полски: Евгения Динкова

-----------------------------------------------------------------------------------------

© Антони Слонимски
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020