Колко е несправедлив живота...
- Детайли
- Написана от Веселин Крайшников
- Категория: Лирика
Колко е несправедлив живота
за хората, за нас и за хомота,
който ни доведе до оскотяване,
и еманцицационно подивяване.
Държиш се като удавник за клона
и гледаш насреща – мачка те слона;
за правда се бориш, а от тотото чакаш
и на съдбата усмихнат със зъбите тракаш.
Прилично облечен си, а всъщност си гол,
защото вече нямаш даже и пол.
Затуй очите си сляпо затваряй
и вратата само за приятел отваряй!
-------------------------------------------------------------------------
© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021
За Димитрина Тончева, 33-те секунди любов и още нещо…
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Литературна теория, история и критика
Авторката е изстрадала своята книга. Колкото и банално да е, си е самата истина. Това лъха от всеки неин стих. Но е вярно и друго – че Димитрина Тончева надмогва страданието и болката, улегнал е изказът й. Той е само фасада, зад която стоят най-разнообразни състояния.
Стихосбирката е „фотосесия” от преживяванията на лирическата героиня. Светове от по 33 частици. Световете горе и долу. Световете от сняг и лед и този на Фиджи. Световете от грозота и красота. Световете от страх и свобода.
Прочети още: За Димитрина Тончева, 33-те секунди любов и още нещо…
Словото като спасение
- Детайли
- Написана от Алма алтер
- Категория: Литературни и културни новини
На официална церемония в театър-лаборатория Алма Алтер бяха обявени лауреатите от Националния литературен конкурс за незрящи “Словото като спасение”.
Къщи на велики френски писатели
- Детайли
- Написана от Евгения Динкова
- Категория: Литературна теория, история и критика
Всяка писателска къща поражда полет на въображението. От прекрачването на прага й, вътрешният ни поглед следва собствения си път, поема към думите, към книгите, към духовния свят на писателя, запазил се в светлината, атмосферата, често в самите вещи. Сетивата ни участват в това пътешестване. В някои писателски къщи, превърнати в музеи, липсва безредието, което прави очарованието на едно обитавано място. Едни са ледено студени и миришат на вехтории. В тях книгите скучаят зад стъклата на библиотеките, факсимилетата са пожълтели, а прашните възстановки ни дават желание да избягаме. Но в други влизането е истински празник! Миговете, когато настоящето се слива с миналото са най-хубавите. Илюзия за действителност? Може би! Но също и усещане за по-дълбок, почти чувствен допир с творчеството на писателя.
Мълчи тишината
- Детайли
- Написана от Калина Томова
- Категория: Лирика
Писмо от душата
Питам душата си: „Как ме намери?“
Тя упорито мълчи. И ме гледа. Директно в очите, някак особено.
Сякаш иска да каже: „Ти знаеш. Търси!“
Но аз знам, че не мога да знам толкова сложни загадки.
И питам отново: „Кажи, откъде си дошла?“
Моята собствена, упорита душа, ме гледа с лек укор.
И отново мълчи.
А в главата ми нещо трепти. Неясно, мъгляво, безтегловно и странно.
Сякаш някой опитва да рисува картина. На най-неподходящото място.
Напук на душата си, млъквам и аз.
Ставам камък, онемял от упорство.
Пред очите ми танцуват лъчи.
Някъде много дълбоко, докъдето не мога да стигна, музика непозната звучи.
Стискам камъка, опаковал въпросите.
Искам да питам.
Дано се смили тази моя надменна душа!
„Моля те, покажи се! Къде си се скрила? Докога ще ме оставяш сама?“
Някак внезапно, се появява.
Чувам в ушите си звън.
Очите непонятни картини долавят.
И съзират крилати слова.
Запъхтяна, търся листче хартия и молив, да се втурне готов.
Тя – душата, прекрасната моя, решила да ми напише писмо...
