Питате ме дали се лекувам с яйца, как се лекувам, кога се лекувам и ако не се лекувам с яйца, с какво се лекувам. Добре ще ви кажа, да, лекувам се. С какво още ли? Лекувам се със смокини, щом толкова искате да знаете. Полагам немалко грижи за здравето си и не пропускам никой вид лечение.

Зимата се лекувам с фурми, ябълки, сушени смокини, орехи, портокали. Пролетно време - с ягоди, после с череши, които също много добре ми действат. Лятото се лекувам с праскови, кайсии, сливи. Лекувам се също с дини или с краставици и от това извличам немалка полза. Един мой познат, който много се грижи за здравето си, прекаляваше с тях: изяждаше по три-четири, щом станеше от леглото.

Но с лечението човек не бива да прекалява. Навредиха му, защото ги ядеше небелени, а по него време лекарите бяха на мнение, че плодовете трябва да се белят. Следващите петнайсет години, когато бяха на обратното мнение, щяха отлично да му подействат. В момента струва ми се кората на плодовете минава за вредна. За да ги ядем небелени, трябва да почакаме до следващата година, когато с положителност лекарите ще заявят, че така е най-здравословно.

Друго вид полезно лечение е лечението със смокини и шунка. С пъпеш и шунка също става. Мене лекарят ми препоръча и останах много доволен. Още повече, че това е единственото лечение, което спазвам без отвращение, и което предпочитам пред всички останали лечебни методи. Ако искате, сравнете една инжекция с чиния пъпеш с шунка и сами ще се убедите!

Пъпешът с шунка бил особено полезен за нервите. Имам един познат, доста нервен човек, който вдига кръвно, ако не види лятно време на масата пъпеш с шунка; а като види, като по чудо се успокоява. Минава му. Действа му отлично.

Веднъж бях на посещение в болница, където лекуваха пациентите с пъпеш с шунка. Сутрин, по време на обиколката, лекарите, зад които ситнеха медицинските сестри, прегърнали здравните картони на болните, спираха пред всяко легло и предписваха, в зависимост от случая: половин кило пъпеш и сто грама шунка; триста грама пъпеш с лед и четири филии отлежала планинска шунка и т. н. С други думи разпределяха пъпешите, както се разпределят големи хапчета. Зад групичката сестри с бели престилки, на гумени колелца, се плъзгаше една от тези колички, каквито има по ресторантите, отрупана с едри колбаси, зрели плодове и цели свински бутове. Болните, омърлушени в снежнобелите чаршафи, само при вида на тия «лекарства» се оживяваха.

Понеже отварям дума за шунката, а не знам кога друг път щастливата ми звезда ще ми даде възможност пак да отворя, възползвам се да споделя някои свои наблюдения относно този голям деликатес, за който си умирам, когато е сушен и който не понасям, когато е варен. Много пъти ми се е случвало да чуя край маса, как домакинята се оплаква пред гостите, че шунката била «лошо нарязана», тоест резените не били достатъчно тънки. В такива случаи, да си призная, тайно съм се радвал, че е лошо нарязана. Ще кажете, че съм невъзпитан, но нямам навика да си кривя душата. Сушена, отлежала, почти без сланина и на по-дебели резени, така ядат шунка хората, които ценят поетичното в нея (естествено с чаша леко винце). И ако не се опасявах, че ще обидя чувствата на голям брой хора, които и понятие си нямат какво губят, не бих се поколебал да заявя: «Долу варената шунка!» Но на този и на други въпроси от по-фино естество обещавам да се върна с нужния замах в някой друг труд за шунката, който възнамерявам да напиша, когато няма да има какво да правя.

Но връщайки се на темата, позволете ми да кажа, че съчетанието пъпеш с шунка, смокини с шунка или сирене с круши, е част от общопризнатите международни специалитети, пред които всички се прекланяме, без да се опитваме да разгадаем тайната им. Защо именно пъпеш с шунка, а не да речем с варено говеждо? Защо сирене с круши, а не с ягоди?

Други такива загадъчни съчетания, може би по-дребни, но в никакъв случай не по-маловажни, са марулята с варени яйца, марулята с дреболии (последното обаче се отнася само за околностите на Рим и за провинцията), качамакът с пръжки и т. н.

Питам се, кой е измисли съчетанието смокини с шунка? Как му е хрумнало това гениално съчетание? Колко пъти е трябвало да експериментира, докато улучи тая щастлива комбинация? Защото, на пръв поглед, няма нищо общо между смокините и шунката. Но съчетанието им няма грешка!...

Изобретателят е трябвало да проведе дълги експерименти. Трябвало е да опита смокини с печено говеждо и след като е опитал, да поклати глава и да каже, че не струва: «Не върви едното с другото!». Неведнъж вероятно е бил готов да прати по дяволите главоболните експерименти, но нежната му половинка го е насърчавала да не унива, да вярва в успеха си. Тогава с пресни сили е опитвал да види какво ще излезе, ако съчетае смокини със спагети. Или с млечни продукти. Или шунка със сливи, с банани, с ябълки. Сигурно дълги нощи не е спал, сигурно близките му са ходили на пръсти, за да не го смущават. Със седмици е бил без настроение. И накрая, «Еврика!» Откритие: смокини с шунка! Пълен триумф. Осигурено състояние.

Това откритие се превръща в истинско събитие, ако помислим, че смокините са съществували дълги векове преди шунката. Дълги векове никой с нищо не е пожелавал да ги съчетава. Хилядолетия са расли сам-саменички. Има и друга възможност – откритието, като толкова други открития, да се дължи на случайността. Може пък някой учен, който тъкмо си хапвал хляб с шунка под някое смокиново дърво да му е паднала смокиня в устата. Когато Нютон седял под едно ябълково дърво и му паднала ябълка на главата, открил Закона за земното привличане; а нашият открил нещо не по-малко полезно за човечеството: смокини с шунка.

По въпроса за Нютон, може да ни се струва странно, че такова съществено откритие като неговото се дължи на падането на една ябълка. Ами че падането на ябълките от дървото е най-естественото нещо на земята. Прочутият физик седял под едно дърво, когато на главата му тупнала ябълка. Нямал за какво друго да мисли и взел да размишлява за тупналата ябълка (известно е, че велики мислители са тези, които няма за какво да мислят, иначе щяха да мислят за друго). Та така, взел да размишлява: как така ябълката паднала на главата му отгоре, а не отдолу?

(Разбира се, за великите открития, освен велики заложби от нас се иска да сме малко маймуни. Как може някому да дойде наум, че нещо може да пада отдолу?) Понеже хората винаги са мислили, че нещата, които падат, имат навика да падат от горе на долу и понеже никой никога не е виждал ябълка да пада от долу на горе, прочутият учен взел и открил Закона за земното привличане. Правилно, струва ми се, щом една ябълка е привличана отдолу, ще падне надолу, а не нагоре. Хубаво откритие, ще кажете. Да, ама преди него никой не бил обърнал внимание на тая подробност. Нищо че ябълки са падали на земята милиарди пъти. Кой знае колко още открития бихме могли да направим, ако обръщахме внимание на очевидните неща, случващи се наоколо ни, и които ние не само не забелязвваме, но и напълно подминаваме.

А относно великия физик, замислям се дали щеше да открие Закона за земното привличане, ако беше седнал не под ябълково дърво, а под кокосова палма?

----------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Превод от италиански: Евгения Динкова