Жан Буридан1 (ок.1300-1358), роден в Бетюн, ректор на Парижкия университет, възпитаник на Уилям от Окам2, се записал в историята с това че си послужил с едно магарешко сравнение. Магаре, казал, изправено пред две еднакво примамливи купи сено, би умряло от глад, докато обмисля коя от тях да избере. Не намираме обаче и следа от това сравнение в оцелелите трудове на Буридан. Как се е получило така, че името му завинаги да е останало свързано със сравнението за магарето и че потомците са го запомнили единствено с това сравнение? Историците казват: «Искал е да се подиграе на теорията за човешката свобода, която е ограничена от волята, като волята се отъждествява с интелекта.» Добре, ама как? Кога? По какъв начин? Защо?
Нека тогава, читателю, да надникнем (дано не те смущава, че ти говоря на ти, станало ми е навик, ще ме извиниш), така че дано не те смущава, че ще ти говоря на ти, нека да надникнем в представителната сграда на Парижкия университет през годините 1327-1348, когато Буридан е негов ректор. Ох, не говоря за ония ниски къщи, от които водят наименованията си тривиум и квадривиум изкуствата и науките, така се казвали кръстовищата на улица «Cв. Геновева», на която живеели преподавателите. В днешни дни постройките отдавна са съборени и на тяхно място се издига представителен университет, облагодетелстван навремето от Филип Хубави, вследствие на което се разраснал и се превърнал в непристъпна крепост на християнската правоверност. Вече отшумял Златния век на схоластиката, но тя още не била залязла. По него време схоластикът Буридан се пада ректор на университета. Големи личности са се изредили на неговите катедри: от Алберт Велики до Тома Аквински4. Може ли да има по-достойно звание от това да бъдеш негов ректор? Жан Буридан, който не се отличавал с висок интелект и всичко дължал на волята си, още преди Алфиери5 бил от тия, които с всички сили се стремели да се издигнат на този пост и бил наистина щастлив, че не само се издигнал, но и останал на него след като разгромил – така поне му се струвало, прочутия томист с теорията си за свободата и волята на индивида.
Добре, ама след като вече наложил авторитета си, дължащ се във всяко едно отношение на волята му, като пресичал веднъж двора на университета, не могъл да повярва на ушите си, когато чул долитащите от групичка студенти думи:
«Магарето Буридан...»
Смаян сметнал, че негово задължение е да се намеси.
«Млади момко – обърнал се към студента, от чиято уста чул тия думи – какво искате да кажете?»
Студентът съумял да извърти казаното с присъщото на схоластиците хитроумие. Послужил си с с argumentumне, упоменат от Аристотел и който бихме могли да наречем raggiratorium6. Рекъл:
«Позовавах се на вашата прочута теория за свободата.»
Това било самата истина. Говорел за магарето, позовавайки се на неговата теория. След което добавил:
«Казаха ми, че сте цитирали примера на магаре, което изправено пред две еднакво примамливи купи сено, не може да реши коя от тях да избере. Като казах «магарето Буридан», имах предвид главния герой във вашето сравнение».
Doctor diabolicius ! На Буридан не му оставало нищо друго освен да преглътне обидата и да се съгласи. В края на краищата ползвали неговата теория.
Работата се разчула.
«И знаеш ли, как се извъртя? – разказвали свидетелите на случката. – Така, така и така».
От този момент всички взели да наричат ректора магаре под предлог, че си служат с неговата теория.
«Това магаре Буридан..»
«Недей !»
«Позовавах се на сравнението».
«Е, добре тогава».
Буридан се дразнел, но предпочитал да си мълчи и да вярва, че говорят за сравнението, а не за него.
След време обаче определението взело да му лази по нервите. Освен двузначността самият факт, че името му продължава да бъде свързано с примера за магарето, пример, който той никога не бил давал, взело да го ядосва.
Действително ситуацията била неприятна. Колегите му преподаватели в университета, че дори и студентите бързо възприели прякора.
Вярно е, че Абелар (любовникът на Елоиза), както и Пиер от Ломбардия, Пиер от Поатие и Жилбер, били наречени от Виторино Гуалтиери, по повод написаните от тях трудове (този на Абелар е озаглавен Sic et non ; Да и не) , «четирите френски лабиринта». Вярно е също, че св. Анселм от Аост бил наречен от студентите «Оживелия Августин», Пиер от Ломбардия наречен – «Magister sententiarum»; Александър от Халес (Глочестър) – «Doctor irrefragabilis»; Сан Бонавентура от Баньореджо – «Doctor seraphicus»; Алберт от Болщад (Лавинген, Швеция) – «Велики»; св. Тома Аквински – «Doctor angelicus», Гийом Варон – «Основателния доктор», Дунс Ското – «Финия доктор», Франсоа от Майрон – «Маестрото на абстракциите», Андреа от Арагон – «Doctor mellifluus», Уолтър Бърлей – «Методичния доктор», Уилям от Окам – «Несъкрушимия доктор», Раймон Луло – «Високообразования доктор», Роджър Бейкън – «Doctor mirabilis». Дали него няма да запомнят с прякора «Doctor asininus»7 ?
Обхванат от тоя род съмнения, с твърдата воля, с каквато осъществявал всяко свое действие и от която извлякъл прочутата си теория за свободата, Буридан грабнал перото и съставил опровержение: «Уведомявам, че никога не съм правил подобно сравнение и т. н., каквото ми приписват и следователно забранявам който и да било да ме накичва с прякора... - И тъкмо се гласял да добави думите: Магарето Буридан».
Но изведнъж пребледнял. Лицето му се разкривило в ужасна гримаса. Неочаквано му минала през ума следната мисъл (intellectus):
Ами ако един ден някой каже «магарето Буридан» намеквайки за мен лично, а не за това че се позовава на сравнението? Напиша ли опровержение, всички ще помислят, че винаги е било така.
И понеже за него интелектът бил равносилен на волята, без разлика помежду им, със същата воля, с каквато се отличавала всяка негова мисъл и т. н., и т. н., на мига скъсал листа.
От този момент чуел ли някой да каже «магарето Буридан», дори ако дълбоко в сърцето си да таял подозрения, че става дума за него, се усмихвал снизходително.
«Намекват – казвал на присъстващите – за моя прочут пример, нали знаете. Не се захващайте за думата...»
И всички продължавали безнаказано да му викат мегаре.
Добре, ама един първокурсник, който не бил запознат със случая, чувайки как в присъствие на ректора другите студенти си позволяват да казват «магарето Буридан» и виждайки, че Буридан не реагира, а само добродушно се усмихва, взел да прекалява. Значи в тази школа наричат ректора магаре, си викал. И в писмо до родителите си се надувал: че бил станал важна клечка в университета, че се ползвал с уважението на ректора, че бил с него в отлични отношения и т. н. Така че когато родителите му, прости хора от провинцията, даващи мило и драго да изучат сина си, дошли в Париж да видят как върви учението му, нашият умник, за да им покаже как го уважават, представил ректора, дошъл да ги информира за сина им, по следния начин:
«Това е магарето Буридан».
Гръм и мълнии!
«Ама защо? – хленчел, когато родителите му теглили един пердах и когато го изключили от университета. – Ама как така? Всичко му викат магаре, а защо аз да не мога?...»
Заключение: в живота си Буридан се дразнел от възникналата двузначност и от това, че му приписват злополучното сравнение. Но сега на оня свят благодари на Бога.
Ако не беше пустото магаре, си мисли, сега името ми отдавна да е забравено. Докато в момента то е по-известно от името на моите съвременници Бокачо и Петрарка; със сигурност потомните го споменават по-често, а това че съм безсмъртен дължа не на моите опровержения на томистиката, а единствено на кроткото клепоухо.
Преди да приключим, две думи за сравнението. Вярно ли е, или не е вярно, че «изправено пред избора на две еднакво примамливи купи сено, преди да си изпразни задника до ушите, магарето би умряло от глад?» Надали. Все би избрало една от двете. А защо не и двете: най-напред първата, после втората.
Така положително би направило магарето, но не и този, комуто приписват сравнението.
_____________________________________________
1Жан Буридан (Jean Buridan) (ок.1300-1358) - френски философ и теолог; същият считал проблема за свободата на волята за логически неразрешим - (бел. прев. Е.-Д.)
2Уилям от Окам (William Ockham) (ок. 1285-1347) - английски философ и теолог, смятан за най-видния представител на номиналистката схоластика, основен съперник на томистката - (бел. прев. Е.-Д.).
3Буриданово магаре - в доктрината на волята парадокс на абсолютния детерминизъм, разказван различно и приписван на Жан Буридан: гладно и жадно магаре, поставено пред две еднакви кофи, едната с вода другата с овес, от нерешителност коя от тях да избере, би умряло от глад и жажда - (бел. прев. Е.-Д.)
4Тома Аквински - най-великият философ схоластик на Средновековието, положил основите на томистиката, възпитаник на Алберт Велики - (бел. прев. Е.-Д.)
5Виторио Алфиери (Vittorio Alfieri) (1749-1863) - велик италиански класик, автор на драми със сюжет от Античността и Средновековието - (бел. прев. Е.-Д.)
6raggiratorium(лат.) - измамнически - (бел. прев. Е.-Д.)
7Magister sententiarum (лат.) - Мъдрия магистър
Doctor irrefragabilis (лат.) - Необоримия доктор
Doctor seraphicus (лат.) - Небесния доктор
Doctor angelicus (лат.)- Ангелския доктор
Doctor mellifluus (лат.) - Меденосладкия доктор
Doctor mirabilis (лат.) - Удивителния доктор
Doctor asininus (лат.) - Магарешкия доктор - (бел. прев. Е.-Д.)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Акиле Кампаниле
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021