Отговорно служене в храма на изкуството
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Ал Пачино на 75 години
Ал Пачино е сред последните ярки представители на легендарното „Актърс студио” и един от най – добрите ученици на Елия Казан и Лий Страсбърг.
Аз съм Никола
- Детайли
- Написана от Здравка Евтимова
- Категория: Разкази
Koтето на Нели се казваше Гошко. Кръсти го на човека, който й го донесе, висок рус мъж, но това едва ли е толкова е важно. Важното е, че котето изглеждаше прекрасно, с черни и бели петна, като небе през пролетта, когато се появяваха първите листа по дърветата. Но още по хубаво беше, че когато тя се прибереше от училище, котето я чакаше пред вратата на апартамента, вървеше винаги след нея и докато тя решаваше задачите по математика или учеше някои стихотворение, Гошко редовно мъркаше успокоително, окуражавайки я да продължава нататък. Нели не се чувстваше никак самотна в апартамента, на прозорците на който бяха поставени решетки и имаше голяма желязна врата; тя се чувстваше сигурна и преди, но с котето беше съвсем различно – обясняваше му как пролетта наближава града, как скоро ще дойде у дума и цветето в голямата синя саксия ще цъфне, че мама ще й позволи да излиза да си играе пред блока с другите деца, когато стане топло - а сега по цял ден вали дъжд и пролетта е загубила някъде пътя от Африка към България. Гошко си имаше паничка и малка табуретка на която спеше, но най-често мъркаше на Нели и слушаше как тя му разказва уроците си по география за големите водопади и полезните изкопаеми, за полюсите, където живее зимата и за реките, в които се ражда лятото. Разказваше му и уроците по история за хан Аспарух и за всичко, което имаше в учебниците за пети клас. Може би нейното коте беше едно от най-образованите същества в блока, където съседките бяха все възрастни жени. В блока живееше само още едно момченце, но то си имаше гувернантка, а Нели си имаше коте, но нима може човек да има по-добра гувернантка от коте, което знае за полюсите, за хан Аспарух и пролетта?
Евгения Марс
- Детайли
- Написана от Елиана Митова
- Категория: Автори
За Евгения Марс:
Нека паметта за първите да ни свързва, а не - разделя
Очите на всички са отправени към вас - надеждата на утрешна България. На възторга, запален в гърдите ви, на вашия смел дух, откърмен със заветите на едно славно минало, готов за подвизи и жертви, утре ще бъде поверена съдбата на нашата България. Каквото бъдете вие, това ще бъде и тя!.
Из "Белите нарциси"
- Детайли
- Написана от Евгения Марс
- Категория: Разкази
Героят
Някакъв шум, някакъв глас и писък се разнесе из обширната ограда на болницата. Целият персонал се беше събрал около младия поручик Илиев. Той седеше насред голямата зала със свалена превръзка. Очите, които цели четири месеца бяха превързани, днес бяха отвързани. Докторът свали превръзката и за първи път Илиев разбра истината. До този момент той беше обнадеждаван. Лекарите отдавна знаеха, че младият герой е изгубил зрението си, но никой нямаше смелост да му съобщи това.
