Автобиография

Детайли

Написана от Христо Радевски

Категория: Лирика

Публикувана на 09 Октомври 2015

Аз съм роден
в един есенен ден.
Ден,
в който лъхала
мрачна унилост.
И затова съм
тъй мощно пленен
на пролетта
от кипящата сила.

Аз съм
израснал
в прихлупен коптор
с мрачни стени
и закнижен прозорец.
И затова
в непристорен
възторг
за светлина
и за въздух
се боря.

Аз възмъжах
сред тревоги
и смут.
Врях
на теглата
в калилката груба.
И затова
в всекидневния труд,
в черния труд
на човека
съм влюбен.

Работя,
боря се,
страдам,
горя -
вливам сиянието
на труда си
в мощната
и неотменна
зора
на накипелите
в гняв сиромаси.

В моя труд
мускулни сили
гъмжат,
моят труд
мисъл е,
воля
и разум.

В моя труд има
сърце
и душа,
той е пропит
от любов
и омраза.

Аз съм
като
командир
на война.
Думите стройни
са ми войската.

Пътят ми
ясен е,
целта ми -
една:
да раруша
крепостта на тъмата.

Аз съм роден
сред тревоги
и смут.
Взимам в борбата
дела си достоен:
искам да мина
живота си в труд
и да умра
като истински
воин.

1935

Из "Изгорени писма"

Детайли

Написана от Петър Краевски

Категория: Лирика

Публикувана на 07 Октомври 2015

Думи в пепелник

Старите писма
с внезапна премиера –

поглед,
който изпреварва пламъка.

Прочети още: Из "Изгорени писма"

Есенна умора...

Детайли

Написана от Христина Панджаридис

Категория: Хайку

Публикувана на 03 Октомври 2015

eсенна умора
увеличавам дозите
надежда

Прочети още: Есенна умора...

Цветето на прозореца ти

Детайли

Написана от Людмила Петрова

Категория: Любовен човек

Публикувана на 03 Октомври 2015

Саксия

Аз съм цветето на
твоя прозорец.
Светът ми
не е илюзорен.
Виждам всеки миг
от твоя живот.
Изпивам очите ти,
набъбнали в плод,
поглъщам тялото ти,
всеки негов ход,
увяхвам от тъгата ти.
Аз съм цветето,
което поливаш.
Със дъх ме завиваш.
Бършеш праха ми,
листата ми галиш.
Усмивката си палиш
от моята свежест.
Аз съм гордият Феб
на твоята стая.
Аз съм цветето,
създадено за теб,
изпълнено с омая.
Следя те отблизо,
намигвам ти с вейки
и те примамвам с ухание.
Аз съм твоето цвете.
Аз съм твоето признание.
Свободно и щастливо.
Във ежедневието сиво
разпръсквам цветен прах.
Свойта същност осъзнах-
живея си в уюта на
глинена чиния-
но аз съм хаоса и съм реда,
аз съм твойта свобода,
свобода, отгледана в саксия...

Сняг през март

Потъваш в сърцето ми,страннико сняг-
закъснял, нелогичен, измръзнал,
и търсиш през март утеха и бряг.
Омръзнал си, вече си ми омръзнал!

Заблуден си, нещастен, страннико сняг,
заблуден и съвсем мимолетен-
като някаква гара -без перон и без влак,
като вестник отдавна прочетен...

Това е твоята тъжна поява през март-
пухкав сняг, разтопен от целувка.
Изчезват бързо белота и хлад.
Ти си флирт, ти си просто преструвка.