Искам десет години

Детайли

Написана от Христина Панджаридис

Категория: Лирика

Публикувана на 07 Ноември 2015

Тя е на осемдесет и две.
Харесва да пие чая си
в градината пред къщи,
в компанията на цветя
и мириса на пране,
да търси с ръце
узрялото лято в доматите,
да прави салати,
да реди албум.
Не моли за подмладяване,
за почивка на екзотичен остров
или нова къща,
а за десет обикновени години
живот.

Прочети още: Искам десет години

Кучешко време

Детайли

Написана от Ивайло Балабанов

Категория: Българска класика

Публикувана на 06 Ноември 2015

Стопаните живееха в омраза
и между двата двора, между тях
поникна жълта клетва и ограда
бодливи тръни и ехиден смях.
За две зелени ягоди се сбиха.
Дори пожарът общ не ги сдобри.
Мълчаха и потайно озвериха
домашните си кучета дори.
И лятото във яден лай премина,
със настървени кучешки очи...
Днес още из овощната градина
от схватките им козина хвърчи.
Стопаните, навлекли зимни шуби,
заминаха в града. Навред покой!
А скараните кучета се любят:
до лятото, до следващия бой.

За ставането и оцеляването

Детайли

Написана от Цонка Христова

Категория: Есета

Публикувана на 05 Ноември 2015

/Или какво недовижда дядо Йоцо…/

Много често, в опита си да разберем ставащото около нас и случващото се с нас, се обръщаме към историята. Там търсим причините за обществените си беди и неволи, както и поводи за национална гордост и самочувствие. Но историята не винаги е честна, защото нейната роля е да подреди факта и мита в едно взаимообвързано цяло, при което митът ражда факта, а фактът много често предразполага мита – дава му плътност и сила, а също така го санкционира като истина, удобна в един или друг исторически момент на определена политическа класа. Така е от античността, та до днес. Ако погледнем само странстващата идея на Платон за „Идеалната държава”ще видим, че тя, по един или друг начин, възкръсва във философията на управление на Римската, Александровата и Османската империи, разчитаме я в трудовете на Маркс и Енгелс, виждаме нейните по близковременни превъплъщения във възгледите на Хитлер и Сталин, а ако си дойдем на думата- САЩ и Москва , в техните разновидни опити за налагане на Новия световен ред. Тенденциозно не употребявам тук думата "Демокрация", защото, поне у нас, тя е нещо като Господ- всички говорят за него, но никой не го е виждал. 

Прочети още: За ставането и оцеляването

Веселин Ханчев

Детайли

Написана от Веселин Ханчев

Категория: Автори

Публикувана на 04 Ноември 2015

Веселин Ханчев е роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора Умира на 4 ноември 1966 г. в София. Учи в родния си град и право в Софийския университет.

Участва във Втората световна война (1944–1945 г.).

Литературен уредник (1938–1943 г.) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945 г.), драматург в Народната опера (1949–1951 г.) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.).

Прочети още: Веселин Ханчев