Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“(Ловеч) (1923). [3] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ и сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участвва в нелегално комунистическо движение . На 01.02.1964 г. на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26.08.1928 г., по времето, когато работи в редакцията на „Новини“, той е във връзка с обществената безопасност, но случаят се замълчава. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД.
Най-представителната стихосбирка на поета „Въздух не достигаше“ излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.
Член е на СБП от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946-1948). Главен секретар на СБП (1949-1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.
Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950). Носител е на ордени и звания.
Публикации в сайта: