Любов, отново
- Детайли
- Написана от Владимир Шумелов
- Категория: Любовен човек
... А после заваля топъл юнски дъжд. Два чaса преди това свалях кръглите й слънчеви очила, за да не ни пречат. Очилата се изгубиха някъде. И аз с тях. Потънахме в тревата, където не отлепихме устните си цял век. Езиците ни изтръпнаха, превърнали се в парчета дърво; после смучехме последователно устните си, изследвахме подутините по телата си, а росата на желанието лягаше между краката ни. На десет метра встрани деца беряха жълти череши, но не ни виждаха. И ние, но аз ги чувах. По-късно вече не чувах нищо. Тя беше оглушала в момента, щом долепи устните си до моите. По телата ни пълзяха мравки и ние ги мачкахме помежду си. Любимите й щурци бяха онемели, глухарчетата пускаха ята от хеликоптери.
Вяра Тъпчева
- Детайли
- Написана от Вяра Тъпчева
- Категория: Автори
Вяра Тъпчева е 17-годишна, от гр. Бургас.
е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Дяволско семейство, обречена любов
- Детайли
- Написана от Вяра Тъпчева
- Категория: Любовен човек
Вие не искате любовна история. Вие искате трагедия, а единственият начин да получите такава е ако аз ви разкажа моята история. Вече години наред държа споменът за хаоса, който разпръсна душата ми, но днес ще изрека името му. Пред вас, за да ви разплача. Защото плача ли още веднъж сама ще се удавя в сълзите си. А не искам да умирам, не и аз, не и единствената оцеляла в нашата игра.
Целувката на вятъра
- Детайли
- Написана от Мария Ризова
- Категория: Лирика
Обичам те, татко!
Нелепо беше да те видя във ковчег,
нелепо беше даже свещ да ти запаля,
с прекършени цветя стоеше най-отпред
и болката, която винаги изгаря.
Спомени по пясъка
- Детайли
- Написана от Иван Русланов
- Категория: Любовен човек
Спомените се гонеха по пясъка, оставяйки невидими стъпки. Аз се опитвах да ги проследя, вървейки към невъзвратимото. Един плаж. Едно момиче. Едно момче. Което сякаш бях аз. Две години се изплъзнаха от ръцете ми като морска пяна. Клоните на дърветата танцуваха бавен блус в прегръдките на първия септемврийски вятър. Морето шепнеше своята нежна песен. Тя ме понесе досущ като машина на времето. При едно момиче. И едно момче.
