На моя брат
Задържан от стенание
ледоходът през картините
годините на паметта
се спуска с речното течение
напред по времето
назад
натам
преди сега
към вечно предстоящото
стаено
неродено
А там най-твоя чака знайна вечност
непроходена
зелени пасбищни поля
и нашта скитаща душа
сред родни хиляди кентаври
Отмина утрото потъна
в болезнено неназованото
кървящо
Братко мой
със себе си остана само да говоря
и с тебе вечно да мълча до тебе
/в предстоящото сега/
додето тръгнем и се спуснем
с речното течение
стаената смирена тишина
ни обхване
и прелее
и ни посрещне
топла
нежна
вечността
/1999 – 2016/
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Пламен Пенев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016