Начало

Последни публикации

Най-четени материали

Мартина Тодорова

Детайли: Написана от Мартина Тодорова; Категория: Публикации; Публикувана на 13 Май 2018

Мартина Петева Тодорова учи в 30 СУ, София. На 17 години е.

e-мail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Прочети още: Мартина Тодорова

Любовта и свободата

Детайли: Написана от Мартина Тодорова; Категория: Млада литература; Публикувана на 12 Май 2018

„Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце...то е твое...но животът ми, о, той принадлежи на България...”

(Бойчо Огнянов към Рада в „Под игото“, Иван Вазов)

Светът се изменя непрестанно. Годините минават, епохите и културните направления се менят и повлияват на начина на мислене, променят мирогледа и идеалите на хората. Висшите ценности обаче не изчезват. Затова и за отделния човек, и за обществата, и за цялата цивилизация любовта и свободата продължават да играят ролята на идеали, на ориентири в житейския път на духовно извисената личност.

И двете ценности са сами по себе си екзистенциални за развитието на всеки един от нас. Любовта е чувството, което дава сили за по-нататъшно съществуване.

Прочети още: Любовта и свободата

Патриция Колева

Детайли: Написана от Патриция Колева; Категория: Автори; Публикувана на 02 Май 2018

010100 Патриция Николаева Колева е родена и живее в град Разград. Учи в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ и е на 17 години.

Прочети още: Патриция Колева

Любовта и свободата

Детайли: Написана от Патриция Колева; Категория: Млада литература; Публикувана на 02 Май 2018

Всеки човек крие тайни – на миналото, на настоящето, на бъдещето си. Заключени дълбоко в сърцето търсят своето място в света, точно както ние – хората. Неразбрани, наранени, отритнати от обществото търсим себе си някъде там, в дълбокото, необятното, съвършенното, истинското. Успеем ли да намерим част от себе си изплуваме на повърхността за кратко, за миг – реален, нетипичен, усамотен. А после, тръгвайки да деформираме нас самите потъваме скорострелно надолу всяка секунда. Защо? Защо не можем да се задържим на повърхността, защо не останем там завинаги? Въпроси без отговори. Къде са нашите идеали, мечти, надежди? Нима е толкова лесно да погребеш целия си живот и да започнеш да живееш нечий друг?! Лесно ли е? Кажете?! Лично аз мисля, че когато се предадеш, когато паднеш в ръцете на друг човек ти ставаш роб на неговия живот, а твоя остава някъде на дъното. Помислете. Всеки ден животът ни предоставя възможности към които можем да се насочим, препятствия, които можем да преодолеем, битки, които можем да победим – стига да искаме. А ние, хората, избираме лесното – това, което ще ни направи слуги на чужди идеали, мечти и надежди. Нашите вече ги няма. Живеем в капсула, ограничена от миналото, изолирана от настоящето, заключена към бъдещото. Е тогава живеем ли? Способни ли сме да обичаме, да вярваме, да очакваме? Не, разбира се. Ние единствено съществуваме в свят, изпълнен със злоба, лъжи и завист. Но нашият свят е такъв, какъвто си го направим. Извайваме както себе си, така и всичко заобикалящо ни. Значи сме се провалили?! Или не сме били достатъчно волеви и борбени да се справим с проблемите?! Какво от това, за много хора да се носиш по течението е избор – мога да поспоря. Това не е избор, това е отказ. Играта живот е трудна, да, много опасна, тежка, понякога и невъзможна, но ние сме способни да променим това, да сложим нови основи и да изградим по–стабилни прегради, които да ни защитават. Но не искаме – защото сме непосилни да задържим толкова голям товар на плещите си. А къде остана любовта? Няма я. И тя изчезна, заедно с тайните, мечтите, копнежите. Потъна в мрак. Заключихме я в капсулата, нали? Защо?

Прочети още: Любовта и свободата