„Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце...то е твое...но животът ми, о, той принадлежи на България...”
(Бойчо Огнянов към Рада в „Под игото“, Иван Вазов)
Светът се изменя непрестанно. Годините минават, епохите и културните направления се менят и повлияват на начина на мислене, променят мирогледа и идеалите на хората. Висшите ценности обаче не изчезват. Затова и за отделния човек, и за обществата, и за цялата цивилизация любовта и свободата продължават да играят ролята на идеали, на ориентири в житейския път на духовно извисената личност.
И двете ценности са сами по себе си екзистенциални за развитието на всеки един от нас. Любовта е чувството, което дава сили за по-нататъшно съществуване.
Независимо дали е изпитвано към близък, към събрат, към любима или към идеал, то е способно да ни накара да направим невъзможното. Центърът на вътрешния свят се измества и вече не си ти най-важният, а такъв става другият, когото обичаш, за когото милееш. Свещено чувство като това винаги ще бъде ценено и идеализирано.
Другата основна ценност е свободата. Тя е висше качество на човешкото – без нея е невъзможно самото личностно съществуване. Въпреки различните философски гледни точки и пътища на мислене тези два екзистенциални идеала са теоретично постижими за съвременния човек. Но погледнем ли в миналото, в българската и световната история, ще осъзнаем, че ситуацията невинаги е била такава. Битието на хората е било тежко, а още по-тежък е бил изборът, който много от тях са били принудени да направят. Да решаваш между добро и зло е душевен „дебат”, след който уверено и неотклонно поемаш по желания път. Но какво се случва, когато се окажеш на кръстопът между две висши ценности и трябва да избираш между тях? Когато трябва да избираш между свободата и любовта.
Заговорим ли за тежък избор като този, неминуемо в съзнанието ни изниква творчеството на Христо Ботев. Поетът революционер е личност от романтически тип, създала нови представи и хоризонти в мисленето за света. Негови основни ценности са любовта и свободата, а основна черта в произведенията на Ботев е стремежът към различие. За романтическия тип съзнание свободата не може да бъде ограничена, тя е висша ценност и основен смисъл на живота. В поезията на Гения свободата на общността е обвързана с драматичните преживявания на отделната личност. Тежко решение е принуден да вземе лирическият аз в Ботевите произведения „До моето първо либе” и „На прощаване”. Лирическият герой избира свободата, като по този начин не пренебрегва любовта към майката, близките и към либето, а само показва, че тя би била непълна, непълноценна и невъзможна без присъствието на свободата в живата на общността. Неговата любов надмогва семейно-интимния кръг и намира по-широки измерения, той се чувства призован от тези, които имат нужда от защита.
Но такава е ситуацията не само по време на Българското възраждане. Тези две ценности придобиват изключително голямо значение в универсалната моралната система, като това се отразява в произведенията на други световни поети.
Александър С. Пушкин също насочва мисленето си към търсене на хармонията между любовта и заобикалящата човека действителност. В неговото стихотворение „На Анна П. Керн” самата любов е описана като чудо, загадка, тайнство, което се случва мигновено, но озарява душата дълбоко и преобръща вътрешния свят на човека. Там тя остава завинаги съхранена като романтично богатство от света, в който хармонията е нарушена от суетата и духовната празнотата. Човекът има нужда да се освободи от своето разочарование от света и неуспешната борба за неговата промяна и единствено любовта е способна да го отведе отново в спомена за любовта, където поривът към живота, а с това и порива на духа към свободата се връщат отново.
Морално изпитание е принудата да избираш между най-ценните, най-съкровените неща. Унгарският национален поет Шандор Петьофи е заявил по блестящ начин този драматичен и възвишен човешки избор:
Две неща ми трябват на земята- те са
любовта и свободата.
Жертвал бих живота за любов,
любовта да дам за свободата съм готов.
Тези безсмъртни стихове, цитирани от поколения, са огледало на личността на поета. Човек, превърнал се в един от символите на стремежа на унгарския народ към свобода и национална независимост, Шандор Петьофи е една от най-значимите европейски личности от романтически тип. Стиховете на Петьофи показват готовността за саможертва в името на свободата: Свобода ли ще добием, или в робство ще изгнием?/
Ако гробът ни погълне, вечна слава ще покълне...
Ценностите на унгарския революционер се припокриват с тези на Гения на българската литература, извисявайки любовта и свободата като най-висши идеали. Те избират пътя към свободата, който минава през смъртта. Но самата смърт е желана, защото силната любов към родината и спомена за делото на патриотите ще оставят следа в душите на следващото поколение. Тази следа се нарича безсмъртие.
Има още един устойчив образ в българската литература, който се вписва в очертания романтически тип личност на Петьофи, Пушкин, Ботев. Това е Вазовият герой Бойчо Огнянов от романа „Под игото”. Неговият характер е уникално по рода си съчетание на твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и беззаветна преданост към делото. Бойчо Огнянов е устремен към идеала си за свободна България, но любовта към Рада не е странична пътека в живота му – той просто увлича любимата по своя път. „Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце...то е твое...но животът ми, о, той принадлежи на България...”. С тези думи Огнянов изрича безкрайна си обич към любимата, но и неизчерпаемата си готовност за действие спрямо свещената цел. В робската действителност се оказва невъзможна хармонията между любовта и свободата. И Огнянов, и лирическият човек в Ботевите произведения, и унгарският революционер Петьофи са направили своя избор и свободата като висша ценност е изместила всички други чувства и стремления.
Днес, когато българският народ е свободен, когато имаме свобода на избор, на глас, на мнение, дали тези две екзистенциални ценности съществуват в хармония в живота на човек? Днес, когато никой няма право да ни забрани да обичаме, когато свободата на родината вече е извоювана, способни ли сме да се почувстваме изпълнени, удовлеворени? Истина е, че живеем в свободна държава и принадлежим към общност, която се възползва свободно от гражданските и човешките си права. Но във времето, когато националният суверенитет е абсолютен, свободата сякаш е загубила фундаменталния си смисъл. Защото тя има и друга, вътрешна страна, сложна и почти непосилна за вместване в човешката душа. Вътрешната свобода е житейска философия и душевна нагласа, която ни води към целите ни. Тя представлява отговорността пред самия себе си да се изградиш като личност, а реалността да направиш достойно за живеене място. Самият процес на съществуване е най-сложната формула за човешкия дух, защото тя претегля всеки избор на човека, като по този начин го кара да се чувства „окован“ в затвора на собствената си съвест.
И уви, осъзнаваме, че днес хармонията между любовта и свободата също е трудно постижима. Материално-комерсиалното обръжение е способно да замъгли мирогледа дори на най-чистото същество. Искрената, невинна обич към любимия е все по-рядко срещано явление, а самата свобода е възприемана по грешен начин от повечето хора.
За някои тя се изчерпва само с външните си измерения, с премахването на ограничения. Тези хора не възприемат тревогите на вътрешната свобода, която „оковава“ духовно извисените ни съвременници. Именно тези окови ни разделят от деградиращата, комерсиална действителност, като не ни позволяват да станем жертви на по-страшния поробител – материалното. Парадоксално, но ние трябва да останем оковани в нея, за да реализираме потенциала на човешкото си съществуване. Това е и причината любовта и свободата да са двата непроменливи идеала в човешкия живот- те не могат да бъдат изцяло постигнати. Тези екзистенциални ценности винаги ще изпълняват функцията на свещени стремления, такива, които ни водят напред, които ни показват правилния път.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Творбата е отличена с поощрителна награда в литературния ученически конкурс "Любовта и свободата"
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Мартина Тодорова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018