Мълчи тишината
- Детайли
- Написана от Калина Томова
- Категория: Лирика
Писмо от душата
Питам душата си: „Как ме намери?“
Тя упорито мълчи. И ме гледа. Директно в очите, някак особено.
Сякаш иска да каже: „Ти знаеш. Търси!“
Но аз знам, че не мога да знам толкова сложни загадки.
И питам отново: „Кажи, откъде си дошла?“
Моята собствена, упорита душа, ме гледа с лек укор.
И отново мълчи.
А в главата ми нещо трепти. Неясно, мъгляво, безтегловно и странно.
Сякаш някой опитва да рисува картина. На най-неподходящото място.
Напук на душата си, млъквам и аз.
Ставам камък, онемял от упорство.
Пред очите ми танцуват лъчи.
Някъде много дълбоко, докъдето не мога да стигна, музика непозната звучи.
Стискам камъка, опаковал въпросите.
Искам да питам.
Дано се смили тази моя надменна душа!
„Моля те, покажи се! Къде си се скрила? Докога ще ме оставяш сама?“
Някак внезапно, се появява.
Чувам в ушите си звън.
Очите непонятни картини долавят.
И съзират крилати слова.
Запъхтяна, търся листче хартия и молив, да се втурне готов.
Тя – душата, прекрасната моя, решила да ми напише писмо...
Евгения Динкова
- Детайли
- Написана от Евгения Динкова
- Категория: Автори
Евгения Динкова е преводач и публицист. Живее поредно в три държави - България, Полша и понастоящем във Франция. Завършва френска гимназия и френска филология във Варшава. След преместването си във Франция завършва и италианска филология в Сорбоната. В момента е преподавател по езици в Париж.
Резултати от първия литературен конкурс за хора в неравностойно положение
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Литературни и културни новини
Жури в състав: Мариета Илиева-Пигелер, Иван Димитров и Дачо Господинов отличи измежду 26 участници следните автори:
Прочети още: Резултати от първия литературен конкурс за хора в неравностойно положение
Хей, пролетчице, пролетчице...
- Детайли
- Написана от Корнел Макушински
- Категория: Преводна литература
Ако играех в «Холандката»1 и следователно бях японката Теико Кива2, ако гласът ми не звучеше по-фалшиво от този на Лойд Джордж, от сърцето на една артистка, от една банкнота, с истинско чувство бих запял арията от «Мадам Бътерфлай»: «Поръси ме с вишневи цветове». На учудения читател, който мисли, че съм се побъркал и че по-добре е да ми плиснат две кофи студена вода, отколкото да ме ръсят с невинни и не особено полезни при мозъчни смущения вишневи цветове, веднага ще поясня, че след дълги колебания и съмнения дойде пролетта. А от край време пролетта в Полша предизвиква буйно прииждане на реките и не по-малко буйно прииждане на чувства, които се оттичат с каскади стихове, непорочно розова проза, фейлетони и тем подобни страхотии.
Когато стигна там
- Детайли
- Написана от Александра Ивойлова
- Категория: Лирика
* * *
Заключен си
в безкрая на света,
в човешката неумолима геометрия,
във рамката
от вездесъщи хоризонти.
Ни мост, ни път,
нито врата
в пределите на земното ти зрение –
към облачните пристани отвъд,
където знаеш: нещо ще се случи –
където властват
твоите предчувствия.
Не сочи никой входа на живота,
ни изхода узнаваш на смъртта.
Какъв е твоят ход през необята?
Тук някой някога те е довел –
преди очите да отвориш.
И някой тайно ще те отведе –
щом пак навек си ги затворил.
