Беше късна августовска вечер и той беше навел глава над листите си. Мислите му се сипеха като дъжд от буреносен облак, а уморените му пръсти със сетни сили стискаха пачето перо и се опитваха да настигнат скоростта, с която течеше мисълта му. Мастилото се разливаше по страниците му, изцапваше пръстите му и дори успяваше да заличи някои от написаните думи. Младият писател, с онзи пламък в очите и смелост в сърцето, обаче търпеливо галеше с перото листите и търсеше красотата в думите. Бедното и окаяното му състояние не го откъсваше от призванието му, защото именно писането беше неговата страст. Вече цяла седмица той прекарваше летните си нощи, стиснал пачето перо, а сутрините се срещаше с много и различни литературни критици и издатели, но никой от тях не намираше магията в словото му.