След като дълго и упорито се бори с рака, поетесата Пенка Грошева изгуби битката с коварната болест и на 3 декември си отиде от този свят. Отиде си един скромен, един любвеобилен, голям човек. Нейната щедрост и гостоприемност бяха редки, бяха несравними. Вратите на дома й, както и вратите на душата й, бяха широко отворени за всеки. Всички ние, които се греехме на огнището на сърцето й, сме смразени от пронизващия зимен вятър, повяващ от отворената бездна на нейното отсъствие. В нейно лице троянската културна общественост загуби един забележителен творец, който през изминалите години създаде стойностни и запомнящи се художествени произведения. Завинаги ще ни докосва топлякът на стиховете от нейната изключителна лирика. Като светещи дири във времето ще останат нейните книги: "Една светулка лято“, „През пръстите на вятъра“, „Дърветата на моя хълм“, „Една сълза душите ни събра“. Техните премиери се превръщаха в същински празници, в тържество на словото за нас.

Като наниз от бисерни зърна ще светят на троянския културен хоризонт и книгите й за деца, чието значение тепърва ще бъде осъзнато от литературната критика и тепърва и тепърва ще се съизмерва с върховете на националната ни детска поезия. В тях Пенка е вложила цялата си душа на човек, на педагог и на художник творец, обгърнала с безгранична майчина любов всеки свой стих, за да го превърне в гальовна ласка за децата, в тяхна щастлива разговорка. Достатъчно е да споменем само някои техни заглавия: „Щурчови песни“, „Весели истории“, „Палави усмивки“, „От децата за децата“. Нейната мечта беше да издаде томче събрано от всички свои детски книжки.

До последния си дъх Пенка Грошева държеше перото, дори когато болката беше нетърпима и разкъсваща. Тя безпощадно продължаваше да се раздава. Малко преди да почине, редактира хумористичната книга на Денка Иванова, чието излизане така и не дочака.

Сега ръката й завинаги изтърва перо                                 то. То увисна в пространството и времето като пречупено крило на птица. Напразно смъртта смята, че е победител. Истински победител в тази неравна битка е гласът на нейната поезия, с който тя завинаги ще надвиква мълчанието на небитието. Изгревът на нейните незалязващи думи вечно ще сияе над хоризонта на настоящето. Пенке, довиждане от всички нас, твоите братя и сестри по перо от троянското писателско дружество.

До нова среща в един по-различен, по-красив свят, където няма страдание и несправедливост, където най-после невинността ще възтържествува.

Господи, помилуй душата на Пенка! Амин!

                                                  Троян, 04.12.2014 г.