Марианони, от пет години пресаташе на малкото издателство
«Sparta & Atene», дори няма нужда да отваря бележника си за да извърти номера на Роки, завеждащ културния отдел на най-издавания италиански вестник. Нощем, когато не го лови сън и като вълна домашни отпадъци го залива безпокойство, Марианони си повтаря по памет безценните телефонни номера на програмата на трети канал на радиото, на някои литературни издания, на приложенията в сряда, четвъртък и неделя, на бивши и нови критици, срещу всяко име фигурира телефонен номер и тия номера Марианони ги усеща до крайчеца на пръстите си, под изядените до кръв нокти. Дори по време на вечеря, когато сам лакомо поглъща резен грюйер и едва размразен хляб, преди да надигне шишето вино, понякога спира за да си ги изреди наум: за да се съсредоточи, но и за всеки случай за да си припомни на кого трябва да се обади на следващия ден.

- миОбажда се Марианони от «Sparta & Aяtene».

- Махай се, зает съм. Хванахме неиздадени театрални гастроли на Мусолини и интервю за Леопарди с някаква дама медиум. Ще ги пуснем на първа страница и ще им разгоним фамилията на всички останали.

- Извинете, Роки, може би съм избрал неподходящ момент, ако искате да звънна след половин час?

- Толкова ли не разбираш, тъпа главо: за тебе няма подходящ момент. Какво искаш, досаднико?

- Ами обаждам се за да ви питам дали случайно … не бихте отделили една минута и хвърлили око на романа на Ирондела, нашия нов автор. Знае да пише, рядко дарование, бих казал дори самобитен.

- Още веднъж ти повтарям: колко пъти съм ти казвал: откак съм излязъл от университета, не съм прочел една книга в живота си. Чуй още: аз не съм стъпвал в университета.

- Ивинете, че си позволявам да настоявам, но Ирондела е истинско попадение.

- Какво искаш да кажеш?

- Пише превзето, небрежно, но ясно и нападателно. Модерен е, но се придържа към класицизма. А това е занимателно, много занимателно, когато вземете да го четете, не можете да се отлепите, страниците текат като вода от чешмата. Разбирате, нали, какво искам да кажа, когато казвам вода от чешмата?

- За какво се разправя в тая книга?

- Изминатия път на собственото аз на автора, с други думи сафари на душата, това е в общи линии. Съновиденчески драсканици, глава в облаците, но крака здраво нагазили в калта на живота, нали разбирате?

- Досаждаш ми. Дай да видим: даваш ли дупе, както обикновено?

- Рики, разберете ме, поставете се на моето място. Длъжен съм да лансирам най-малко три книги този месец, трудни книги, и вече обещах дупе на десет главни редактори. Ще ми дойде много…

- Какво, ти лайно си позволяваш да ми държиш такъв език? Искам от тебе дупе, а също и от тоя Ирондела, да сме наясно. Не правя компромиси с тия неща, работата си е работа.

- Но…

- Няма но. Стига, какво има да говорим повече.

- Съгласен съм, от мене също дупе. За Ирондела мисля, че няма да има проблеми, за него можете да бъдете спокоен.

- Наистина ми досаждаш този път. Затова искам също и кръв. Ние току така не подаряваме страниците си, не сме благотоворително дружество. Искам дупе и кръв, драги Марианети от отдел връзки с обществеността.

- Марианони…

- Пука ми как се казваш. Аз бях ясен, честен и откровен. Дупе и кръв за да отделя малко място за твоята книга.

- Колко колонки?

- Две.

- И отделно интервю с Ирондела? Снимка ще има ли?

- За това забрави. Чуй ме: чака ме цяла опашка молещи дупета, всичките ми редове са заети, бюрото ми е претъпкано с напечатана хартия, не ми губи времети.

- Колко кръв искате?

- Ами, да кажем два литра и няма какво повече да говорим. Даваш два литра и ще ти сложа малка снимка на Ирондела, защото ми е жал за тебе.

- Един литър от мене и един от автора ли?

-Да, но не ги смесвай. Две отделни флашки. С името за да се знае.

- Добре.

- Следващия път, ще ми дадеш и душата си, да сме наясно. Дупето, кръвта и душата.

- Да, но в замяна на четири колонки, нали! Четири ентусиазирани колонки.

- Махай се, отвратителен си ми.

- Вие също, донякъде.

- Какво?

- Шегувам се. До скоро. Бъдете здрав, Роки…

-------------------------------------------------------------

Преведе от италиански: Евгения Динкова

--------------------------------------------------------------

© Марко Лодоли
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024