Самовглъбен дъждовен мъж.
Така си го представях.
Беден, но богат на астрологии.
Звучеше ми добре
и го повярвах.
Оттогава
се изваляха много сънища и метафизики.
Научавах се да разговарям простичко,
да се усмихвам повече и да не се
засуетявам в блянове и космогонии.
Да не прогонвам
обикновеното и лесното, по-скоро
метафорите ми да бъдат
честни.
В стиховете
да чакам непокорното убождане,
онази бърза светлина в ключалката,
която буди богове и хора.
А след нея,
дори да се затварят страниците,
в теб
едно небе да продължи да е
отворено.

----------------------------------------------------------------------

© Елена Янева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024