Един Свети Валентин
- Детайли
- Написана от Димитър Драганов
- Категория: Лирика
Тази вечер не искам да спим.
Тази вечер са пролет телата.
Нека цяла Вселена взривим!
Нека просто запалим луната!
По стъпките на Виктор Божинов
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Роденият на 23 януари 1972 г.в София Виктор Божинов е безспорно най – рентабилният, популярен и обичан български кинорежисьор в момента.
Из "Лешншкови градини"
- Детайли
- Написана от Хайри Хамдан
- Категория: Романи
Диктаторът
Останах няколко дни в хотела, след което събрах смелост да отида в „Холидей Ин“ и най-после да се срещна с Мерна. Нямах никаква идея как да ѝ се представя, нито какво да споделя с нея. Не знаех дали въобще ще ме приеме. Все още бях господин Никой.
Последният роман на Антон Дончев
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
Пристъпих към четенето на „Вълчан войвода и златото на Лизимах“ предпазливо и без предварителни очаквания за нещо необичайно. Това е последният роман на Антон Дончев, започнат от него в края на 2019 г. Съпругата му, Райна Василева, явяваща се и редактор на томчето, го счита за незавършен.
Из „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“
- Детайли
- Написана от Кирил Топалов
- Категория: Романи
УКАЗАНИЕ КАК СЕ ЦЕЛУВАТ РЪЦЕТЕ НА ЕЛА ФИЦДЖЕРАЛД
...Незабравимо било още първото пътуване на специализанта и четирима от атинските му студенти с германо-московския му микротанк „Москвич“, следвоенно производство. Връщали се от Пелопонес, от митичния античен пелопонески каменен амфитеатър с невероятна акустика Епидавър, който побирал до шестнайсет хиляди седящи зрители и от чийто последен ред, някъде там, почти в облаците, където човешките лица, гледани от сцената долу, вече ставали едва различими, можело да се чуе късането на парче хартия, паленето на клечка кибрит, дрънкането на изпусната монета или човешки шепот. Асистентът-специализант и тук влязъл в даскалската си роля, като обяснил не само на студентите си, а и на поразените от звуковия феномен чужденци (даже и на някои гърци), цъкащи и възклицаващи на различни езици, че „па посибльо“, „нон е веро“, „то нйеможливе“, „детс но пасибъл“, „даст ист нихт мьоглих“, „ден ине динато“, „ета нйевазможна“, „ай сиктир, бе“, че този ефект се дължал на уникалното специфично място на театъра – идващото отдолу по планинския склон неуловимо за човешките сетива въздушно течение донасяло и най-слабия шум от сцената до най-високите редове на театъра. Разбира се, най-точна била реакцията на малка групичка северозападнобългари:
