60 г. от смъртта на Джеймс Дийн
Днешните тийнейджъри, които се прекланят пред Брус Уилис, Брат Пит и Леонардо Дикаприо, трябва да знаят, че преди близо шест десетилетия техните връстници са се възхищавали на този млад талант Джими Дийн, станал в кратката си кариера първият следвоенен идол на младежката публика по света.
Джеймс Байрон Дийн се ражда на 8 февруари 1931 г. в Марион, щата Индиана.
От малък се увлича по моторите и театъра, като в училището е вече председател на театралния клуб.
През 1949 г. се записва в Калифорнийския университет, където се формира необикновения му актьорски талант.
Получава и първите си малки роли в киното под ръководството на Самуел Фулър – „Приготви байонетите”(1951), Хал Уолкър – „Моряко, пази се”(1951) и Дъглас Сърк – „Виждал ли е някой моето момиче?”(1952) и тв – „Робърт Монтгомъри представя”(1953) на Уйлям Хамилтън и „Жътва”(1953) на Джейвс Шелдън.
През есента на 1951 г.Дийн е вече в Ню Йорк, в прочутото Актърс студио, където преподавател му е великият Лий Страсбърг.
Обучавайки се по неговия метод, той набляга на психологическата правдивост при интерпретацията на пресонажите, шлифова своята игра, доизграждайки най – ценните черти на творческия си натюрел – жизнена правдивост, непосредственост, емоционално въздействие, филигранен професионализъм .
Големият му шанс за пробив на големия екран идва през 1954 г., когато е поканен от Елия Казан да играе ролята на мрачния и неспокоен син Кал в неговата амбициозна екранизация по романа на Джан Стайнбек „На изток от рая”, появила се на екран през 1955 г.
„На изток от рая” е сред първите холивудски филми, разкриващи котфликта между поколенията в Америка, а в ролята на Кайл Траш Дийн въплъщава ( след Марлон Брандо в „Дивият”, 1953 и „На кея”, 1954) убедително бунтарските настроения на американската младеж от средната класа.
През същата 1955 г. излиза най – прочутият му филм, неговата визитна картичка за поколения напред – „Бунтар без кауза” на режисьора Никълъс Рей, заснет по романа на Ървин Шулман „Децата на мрака”.
В него Деймс Дийн майсторски изгражда образа на студента Джим, олицетворение на младия американец, неудовлетворен от живота, лишен от идеали и ориентири, но страстно търсещ справедливостта и доброто.
В „Бунтовник без кауза” Джеймс Дийн играе всъщност себе си.Облечен с неизменните си джинси и черно яке, той става модел на бунтовниците без причина, символ на неразбраната и ограничена от еснафски условности младеж.
Със своя естествен и изключително въздействащ начин на игра Дийн, заедно с Марлон Брандо, променя актьорската игра в киното.
Образът на Джим оказва огромно врияние върху младежта по света от 50 – те години на миналия век насам, превръщайки се в еталон за поведение и пример за подражание.
Джеймс Дийн конкурира и заменя звездите на татковците Гари Купър, Кларк Гейбъл, Джон Уейн, Кари Грант и Джеймс Кагни.
Повратна точка в кариерата на Дийн е филмът „Гигантът”( премиера 10 октомври 1956 г.), заснет от Джордж Стивънс по романа на Една Фърбър.
В него актьорът пресъздава убедително образа на ексценричния новозабогатял петролен магнат Джет Ринк.Това е последната роля на Дийн в над тричасовата сага, хроника на три поколения тексасци, обхващаща годините на големите стада и разцъфтяващите фермерски стопанства, на петролната треска и милиардерите.
Джеймс Дийн пресътворява своя персонаж в продължение на тридесет години, в прехода от бедност към богатство и слава , когато упоритият труд, парите, конкурентната борба и несподелената любов към ослепително красивата му съседка Лесли Бенедикт ( Лиз Тейлър) опустошават душата му, обричайки го на абсолютна самота.
Това е ролята, с която Дийн може би е щял да спечели наградата „Оскар” за главна мъжка роля, ако в деня на привършване на снимките – 30 септември 1955 г., пътувайки с бясна скорост, не бе катастрофирал със своето „Порше Спайдър 550” и загинал.
Така ощастливява посмъртно устремилия се към славата Юл Бринър, който за ролята на сиамския крал в мюзикъла на Уолтър Ланг „Кралят и аз” печели неочаквано мечтаната златна статуетка.
Днес е трудно да се прецени как би се развила по – нататък кариерата на Джеймс Дийн.
Всякакви опити за предположения или съпоставки със съдбата на сходни нему звезди като Монтгомъри Клифт или Марлон Брандо са несъстоятелни.
В съзнанието на пет поколения зрители и критици той си остава звездата на 50 – те години на миналия век, завинаги на 24, бунтарят без причина и родоначалникът на тексастките петролни магнати , формирали се със собствените си ръце и благодарение на своите необикновени способности.
И ако за несподелената му любов Рене Авджели днес никой не си спомня, то Джеймс Дийн продължава да впечатлява с щедрия си талант и удивително съвременните интерпретации на героите си.
---------------------------------------------------------------------------------------
© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015