010205Дария Карапеткова е преводач от италиански език, литературен критик, доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в ръководството на магистърската програма „Преводач-редактор“. Преподава художествен превод и морфосинтаксис на италианския език, теория и критика на превода.

Автор е на книгите „Ботуша в българската литературна мода“, „За превода“ и „La letteratura italiana in Bulgaria. Traduzioni, mode, censura“. Сред преведените от нея автори са Умберто Еко, Елена Феранте, Изабела Албрици, Тициано Терцани.

010204Керана Ангелова е автор на осемнадесет книги с поезия, проза и есеистика, като последната/засега/ е "Звезди и белези"/2023/.

Романът „Елада Пиньо и времето” е удостоен с наградата „Белетристична книга на годината” на Сдружение на българските писатели и с още три национални награди.

Преведен е на немски в цюрихското издателство "Инк прес" и се разпространява в Швейцария, Германия, Австрия и Лихтенщайн. Преведен е на английски в САЩ.

010203aМарко Лодоли, род.1956, е италиански писател, журналист, учител по литература. Започва своя път в литературата като поет. Първата му стихосбирка „Простодушен човек“ излиза през 1978 г. През 1986 г. издава романа „Хроника на едно избягало хилядолетие“, за който получава престижната национална награда "Мондело" в категорията литературен дебют. По втория му роман „Budapest Diner“ (1987), написан съвместно със Силвия Бре, е заснет едноименният филм от режисьора Тинто Брас. Следва романът „Вятърът“ [1996] удостоен с литературните награди „Гринзане Кавур” и „Пене”, романите „Мост Милвио"[1988], "Вятър" [ 1996] ,"Цветя" [1999] ,"Нощ" [2001] "Сестра“ [2008], сборниците разкази „Околовръстният път” [1989], „Кучета и вълци” [1995], « Гримаси” [1997 ], „Професори и други професори“ [2003], „Мехурчета“ [2006], „Червено и синьо. Радости и скърби на италианското училище” [2009]. Марко Лодоли е колумнист във в. La Repubblica. Води рубрика «Филми» в сп. Diario.

Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност славянска филология в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнесорганизатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и „творчески” организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: „Градините на Марс” (1976, разкази), „Не стреляй дори на шега” (1978, разкази), „Омайко и Умейко” (1980, роман), „Невъзможен свят” (1980, новели), „Животът на една звезда” (1985, приказки), „Звездна люлка” (1986, приказки), „Планината присмехулник” (1987, разкази и новели), „ДУБЪЛ ЧАР” (2008, роман) и „Вселенско отмъщение” (2009, разкази). Има десетки публикации в периодиката и различни сборници. Превеждан е на руски, немски, испански, полски, чешки, унгарски… Живее във Варна.ция.

010202Лора Динкова завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичните книги „Отключено безвремие“, ,,Осиновени думи“ и ,,Диагноза тишина“, които получават няколко специални награди през годините, между които са „Южна пролет“, ,,Яна Язова“ и ,,Теодор Траянов“. Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

   
© E-LIT.INFO