Акиле Кампаниле (Achille Campanile) е италиански писател хуморист, драматург, 010152aсценарист, журналист и телевизионен критик. Роден е в Рим на 28 септември 1899 г.

Отрано започва да се занимава с журналистика - работи във вестниците La Tribuna, L’Idea Nazionale и Il Travaso delle Idee. През 20-те години сътрудничи на в. La Stampa и на други литературни периодични издания като La Fiera Letteraria и Il dramma.

Най-известните му книги са «Ама каква е тази любов?» (роман, 1927), «Ако луната ми чуе молбата» (роман, 1928), «Изобретателят на коня и петнадесет други комедии» (пиеси, 1925), «Изтъркана песен на ъгъла на улицата» (разкази и есета, 1933), «Ръководство за разговор» (разкази, 1973), «Аспержи и безмъртието на душата» (разкази, 1974). Творчеството му е огромно - Кампаниле е автор на многобройни романи, разкази и есета, пиеси, театрални миниатюри, редица филмови сценарии. Преди да излязат в сборници, разказите му са често отпечатвани в колоните на най-четените италиански вестници като La Stampa, Gazzetta del Popolo, Milano Sera.

Акиле Кампаниле е двукратно удостояван с престижната литературна награда Viareggio - през 1933-а за «Изтъркана песен на ъгъла на улицата» и през 1973-а за «Ръководство за разговор». Произведенията му са рядък за италианската литература пример за хумор, основаващ се на парадокса и абсурда. Подценяван в продължение на години от официалната критика заради несериозността на жанра, в който работи, писателят е преоткрит от обществеността и критиците през седемдесетте години. Днес Акиле Кампаниле се счита за най-големия хуморист на Италия от ХХ век, както и за класик на италианската литература. Самият Кампаниле многократно е заявявал, че не се чувства хуморист, а просто писател.

Разръщането на всяка една негова книга е потапяне в царството на абсурда, който обаче не ни изглежда ... никак абсурдно. Всеки ред е шега или игра на думи, всяка сцена - пародия на жанрови ситуации, всяка страница - фойерверки от забавни умотворения. Тайната се крие в езика на писателя: възможно най-ясния и простия, най-нормалния и ежедневен език, далеч от приомите присъщи на литературните нововъведения. Но с безотказна, мощна способност да ни разведрява, развеселява и разсмива. Покоряването му на върховете на автентичните литературни ценности, днес широко признато, протича бавно, може би защото Акиле Кампаниле предпочита да живее далеч от суетата на литературните среди. Умира в местността Лариано на 4 януари 1977 г., завещавайки ни, измежду редовете на всичко написано, идеята за безсмъртието на смеха. На български е излязъл романът му «Ако Луната ми чуе молбата» в превод на Никола Захариев.

 

 

Публикации в сайта:

Аспержи и безсмъртието на душата

 

-------------------------------------------------------------------------

© Акиле Кампаниле
© e-Lit.info Сайт за литература, 202
1

   
© E-LIT.INFO