Казанова е герой, който ако вярваме на думите му, обяздил две-три хиляди гъски на всякаква възраст, от всякакво съсловие и държава (блазе му!), герой когото нарекли «проституция родена мъж». И за когото един френски академик се изразява така: «Животът му е несекващ поток от блудства, прелюбодеяния от Париж до Рим, ежедневни и ежечасови плътски схватки».

Дори и да не споделяме докрай мнението на академика относно прелюбодеянията от Париж до Рим, защото ни се струва малко преувеличено (повече от хиляда километри, все пак!), не можем да не останем смаяни от тия сведения. Към което академикът добавя: «Син на леконравна майка и безскрупулен баща, на петнадесет години вече превъзхождал по разпуснатост родителите си; в сравнение с него Дон Жуан изглежда първолак. Покварен индивид, който се отдавал на извращения по манастири и катедрали дори с майки-игуменки и прелъстявал наред господарки и слугини, богати и бедни, млади и по-възрастни».

Недоумение буди изразът: «в манастири и катедрали». Манастири разбирам, но катедрали? Човекът не могъл да се задоволи с някоя празна селска църква или скромна енория. Търсел катедрали. Внушителни храмове, с просторни нефове, колони, високи куполи, мраморни амвони, скулптури. Най-неподходящите места за разврат. Освен ако този циничен индивид се завирал в изповедалнята или в амвона за да се прикрие от погледа на богомолците. Дали не е било вид садизъм от негова страна? Всъщност амвони и изповедални има и в обикновените църкви.

Той обаче не. Търсел показен храм. Да не говорим, че катедралата като главна църква на дадена епархия е една единствена на нейната територия и дори не винаги я има. Как тогава постъпвал Казанова? Ходел на лов за авантюри по катедралите, под носа на епископа и останалите свещенослужители по време на тържествената литургия? Или като си набележел жертва далеч извън града седалище на катедралата, първото, което намирал за уместно да й предложи било: «Хотелите и гостилниците, наетите за по час стаи и частните къщи не струват. Дай да идем в големия град, там има интересна готическа катедрала, тя е тъкмо за нас». А може за да придума момичето си служел с хитрина, обещавал й венчавка или приятна обиколка из околностите? Но дори и тогава защо точно катедрала?

А за по-възрастните дами, честно казано не мога да му простя, дори и да си затварям очите за майките-игуменки (което приемам с известни резерви). Но можете ли да си затворите очите за книга, която ще влезе във всички домове и дори женски манастири? Ще кажете, че може да се направи подбор, като се премахнат от текста по-непристойните епизоди. Известно е например, че прочутият авантюрист бил също семинарист и абат. Може да се представи само в това си качество. И с малко добра воля може да се стъкми образа на никому неизвестен набожник лицемер, живеещ в страх от небето, църковна мишка, свит в обществото на дамите.

Уви! Според мемоарите му, още като семинарист знаменитият Джакомо намерил начин да се забърка в такава рискована авантюра, че да го тикнат в затвора на Венеция. А епизодите с майките-игуменки се падат точно по времето, когато бил абат.

Дори да приемем като метод премахване от биографията му на всичко по-непристойно, като се има предвид «крайната поквара, с каквато е пропит всеки ред» (J. Janin, Casanova) и крайно ранното му полово съзряване, няма да ни остане нищо друго освен да се задоволим с първите години от живота му. И то при условие, че не попаднем на някое немирство с дойката му. Какво ще правим тогава?

Да видим дали има друг изход. Знае се, че изследвайки живота на този герой навлизаме в дълбок гъсталак, съставен от двайсет и два тома мемоари и купища документи, от които става ясно, че голяма част от описаното е плод на богатото му въображение. Знае се, че историците срещат най-много затруднения, когато се опитват да отделят истината от измислицата; с месеци и години се мъчат да установят кои факти са стопроцентово верни и кои не. Знае се също така, че Казанова бил суетен и славолюбив. Така че спокойно бихме могли да отстраним от биографията му всичко, което е исторически неудостоверено.

От трън та на глог. Защото не би ни останало нищо или почти нищо. Някои изследователи отбелязват, че в мемоарите си знаменитият Джакомо говори за сестра си сякаш тя още е жива, докато сестра му умряла четиридесет години по-рано. Други твърдят, че прочутото му бягство от затвора Пиомби във Венеция било чистофантазьорство. Още по-други са на мнение, че в това което Казанова разказва, вярното е, че нищо не е вярно, като се започне от името и фамилията му. Има такива, които твърдят, че Казанова не се казвал Казанова, а другояче. Докато други оспорват казаното твърдейки, че Казанова не бил Казанова, затова пък имало друг човек, който се казвал Казанова.

Някои отиват дотам да заявят, че Казанова бил импотентен. Защо не, нищо чудно. Често се случва под външността на маниак порнограф да се крие човек некадърен в тия работи: човек, който постоянно бае за жени, но всъщност за нищо не го бива. Така бихме могли да представим Казанова в нова и по-вярна, а не в традиционната светлина: не толкова с външността на блудник и прелъстител на непорочни момичета, а на начетения и образован учен философ. Казанова женомразец, посветил живота си на суровата дисциплина на ума. Бил е също библиотекар без библиотека в замъка на някакъв невеж немски граф. Тоест бил е трудолюбив. Какъвто най-вероятно е бил.

Така или иначе бил е усърден: да обяздиш две-три хиляди жени на всякаква възраст, дори и по-възрастни дами, дори майки-игуменки, се иска усърдие. Но независимо от това кажете ми как могъл да си позволи лукса да бъде либертинец, комарджия, мошеник, отличен фехтовчик, дуелист, конте, прелъстител на непълнолетни, шарлатан, хипнотизатор, колекционер на интимни дамски вещи, таен агент на венецианската република, шпионин, ценител на трофеи като млечния зъб на едно петнайсетгодишно момиче, опозорено и изгонено от манастира, човек написал толкова много книги ?

Двайсет и два дебели тома, не е шега работа! И освен това трудове по история и съчинения на френски и италиански. Като това не е всичко. Есета, Récit de ma captivité^1, Confutazione dell'opera di Amelot de la Houssaye sulla costutuzione dellа Repubblica Veneta²! И отгоре на всичко, чуйте!, превод в стихове на Илиадата на Омир.

Да оставим другото настрана, но човек който превежда Илиадата в стихове, няма време да опозорява две-три хиляди момичета, по-възрастни дами и майки-игуменки! Уморителна работа е това да превеждаш Илиадата, което предполага, че сериозно си залягал над гръцкия. Горкият Казанова, не му стигали жените, ами се заел да превежда Илиадата! Бил е графоман, прекарващ живота си в писане. Възможно е да е започнал да пише мемоарите си за да опровергае злобните слухове, пускани от обкръжението му, което го виждало вечно закован на писалищния стол, че като мъж не го бива. Излиза като във вица за някакъв, дето се хвалел, че с един куршум застрелял сто зайци. Питат го:

«Ама вие ловец ли сте?»

«Не» - рекъл оня - «Аз съм празен дърдорко».

¹ Récit de ma captivité (фр.) - История на пленничеството ми, Джакомо Казанова - (бел. прев. Е.-Д.)

² Confutazione dell'opera di Amelot de la Houssaye sulla costutuzione dellа Repubblica Veneta (итал.) - Опровержение на трудовете на Амело дьо ла Усе за Конституцията на Венецианската република, Джакомо Казанова - (бел. прев. Е.-Д.)

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от италиански: Евгения Динкова