Напълно разбирам Катон Цензора, който постоянно повтарял «Delenda Carthago!» (за студентите от новата класическа школа: «Картаген трябва да бъде разрушен!1")
Тази извъневропейска могъща сила, освен че представлявала заплаха за Рим, била действително отвратителна, нахална и нетърпима. Отравяла живота на близки и далечни държави, на приятели и на врагове. Настанила се като господар в Средиземно море; от Африка навлязла в Европа, с натоварени с оръжие танкове, каквито били непознатите в Рим слонове, прекосила Испания и Алпите и завзела Италия надлъж и нашир, редувайки горещи и студени войни, нападения и вероломни мирни договори само да си поеме дъх и да се приготви за нови набези, коварства и предателства. И ставала все по-нагла. Сенатът в Рим се двоумял дали да предприеме нова изтощителна война.
Докато най-сетне на Катон му дошло до гуша. Вижда, че не си струва да призовава колегите си към война и макар и не млад, отива в Картаген, купува кошница смокини, връща се в Рим и се явява в Сената, последван от слуга, натоварен с кошницата, за да убеди сенаторите какви медено-сладки смокини растат на земите на омразния им съперник и да ги потикне да обявят война.
«Тук вътре какво има?» - пита портиерът на входа.
«Смокини».
«Смокини ли?»
«Да, смокини. Не знаете какво са смокини ли? Не сте ли виждали смокини през живота си?» И строгият сенатор сваля похлупака на кошницата и тиква под носа на портиера божествено ароматните плодове, грижливо наредени един до друг.
Разбира се портиерът отлично знае какво са смокини, виждал е, дори е ял. Но никога не е виждал някой да носи смокини в Сената. «Искате да ги оставите на гардероб ли?» - пита отново.
«Не - отговаря равнодушно Катон, - ще ги взема със себе си» - и бърза да отмине по-нататък.
Смаян портиерът го спира. «Ама, ваше превъзходителство – заеква, - съжалявам, но не е позволено да се внасят смокини».
«Защо да не е позволено? - пита Катон. - Да не би да има наредба, която да забранява?»
Портиерът е натясно. «Случаят – казва, - не е упоменат изрично, но по правило в залата не се внасят плодове и зеленчуци, както и вещи, които могат да накърнят достойнството на някой сенатор или физически да го наранят. С цел да се избегнат подобни инциденти, както се досещате».
«Ама какво общо имат смокините?»
Портиерът сключва умолително ръце: «Ваше превъзходителство, ваше превъзходителство – изхленчва, - не сте вчерашен. Опитайте се да ме разберете. Докато ораторът говори, някой може да му метне в лицето смокиня или да го улучи с домат в окото. Това на какво прилича! Представяте ли си бой с моркови в парламента, или оратор със синина под окото. После кого ще накажат - мене. Не, не, не мога да ви пусна да влезете с такова нещо.»
«Ваше превъзходителство - обажда се слугата превит под тежестта на кошницата, - това тежи!»
«Един момент, един момент“ - казва Катон. Обръща се към цербера на вратата и го прекъсва: «Тия смокини са ми необходими за речта, която ще произнеса».
Пребледнял портиерът гледа строгия старик. Да не би да му хлопа дъската? Може да е от възрастта, от склероза. «Реч за смокините?» - смутолевя изплашено.
«Точно така. Реч за смокините.»
«В Сената?»
«В Сената.»
Портиерът е вече убеден, че горкият старец не е с всичкия си. Опитва се да го омилостиви: «Разбирам, разбирам, ваше превъзходителство. Реч за смокините. Много интересно. Но вижте, днес дневният ред не предвижда отчет за селското стопанство. А дори и така да беше, пак не е оправдание. Дневният ред предвижда разисквания относно войната и превъоръжаването.»
«Вие какво, да не би да искате да дойда с трирема2? Бъдете благодарен, че идвам със смокини!» И без повече да се бави, видният сенатор отмества цербера и минава.
Всички места в залата са заети за историческото заседание. Изказването на Катон, след завръщането му от далечните вражески земи е очаквано с нетърпение. Говори се, че ще направи сензационни разкрития.
При вида на Катон и на неговия слуга с кошницата, в залата избухват бурни ръкопляскания смесени със шум, дохождащ от крайно лявата ѝ част.
Председателят енергично тръсва звънеца: «Тишина или ще разпусна заседанието!»
Малко по малко, докато новодошлият стига своето място, поздравявайки с жест всички наоколо, шумът утихва. Не толкова от страх, че председателят ще разпусне заседанието, колкото при вида на любопитно изглеждащата кошница. Тук-таме се чува шушукане «Ама той какво носи, кошница?» «Какво ли има вътре?», «Документи?», «Може би точките на речта». (Весело споглеждане.) «Само това липсваше!»
Председателят отново тръсва звънеца: «Давам думата на уважаемия Катон!»
Събраните се превръщат в слух. Да бръмне муха, ще се чуе. Сред възцарилата се тишина Катон става, сваля похлупака на кошницата, взима една смокиня и я издига, така че всички добре да я видят.
«Уважаеми колеги – започва, - това е смокиня! (Учудено мърморене, недоумение.) Зряла смокиня от Картаген! (Раздвижване). Нося ви цяла кошница. Опитайте и ми кажете, дали превъзходният вкус на тия смокини не ни дава основания да започнем война за земите, на които те растат!»
На знак от негова страна портиерите започват да раздават смокините, минавайки между сенаторите, в това число и в лагера на опозицията. Наоколо се чуват цъкания с език: «Това се казват смокини», «Божествени», «Същински мед», «Чудо!». И ето че тук-таме, след като ги опитаха, гръмват възгласи от страна на най-големите привърженици на Катон «Искаме война! Искаме война!»
Него ден в Сената нямало друга тема. Заседанието свършило, сенаторите се разпръснали из града във възторг от медено-сладките смокини и разпалените разисквания относно омразния съперник продължили до късно през нощта.
Тъй като смокините са най-вкусни, когато са обелени (на приятел обели смокинята, гласи поговорката) на следващия ден, като почиствали залата, портиерите мърморели под носа си: «Цял късмет, че не му е хрумнало да призовава към война с Испания! (прочута с отличните си дини и пъпеши).
От този момент Катон постоянно повтарял прочутия си призив: «Картаген трябва да бъде разрушен!» Докато накрая, малко по малко постигнал своето: избухнала третата пуническа война, довела до разгрома и смазването на картагенското могъщество. За съжаление Катон не доживял да види това и не могъл да се наслади, тук е мястото да го кажем, на плодовете на победата; или ако предпочитате - да се наслади, тук пак е мястото да го кажем, на плодовете на водената от него кампания.
На някой може да му се стори чудно, че римляните повели война заради някакви смокини (макар че в днешни дни избухват войни за далеч по-маловажни неща). Но работата е там, че в древността да се водят войни заради плодове било нещо обикновено. Троянската война избухнала заради една ябълка (а доколкото знам имало войни заради сливи и кайсии).
Да не говорим, че в ония времена смокините стрували цяло състояние, нещо за което ние днес и понятие си нямаме.
Достатъчно е да споменем, с какво се занимавали доносниците. Отворете един речник и ще видите: «Доносник: човек, който издава износвачите на смокини». Какво означава това? Че износът на смокини бил забранен. Че бил закононарушение. Както износът на валута в днешни дни. Или контрабандата с кокаин. Специални хора имали за задача да докладват кой изнася смокини. Специален полицейски корпус. Както днес американската агенция по наркотиците. Пазели границата, проверявали багажите, опипвали съмнително издутите дрехи. Претърсвали жените загърнати с прекалено широки наметала. С други думи контролът върху смокините бил не по-малко съществен, отколкото днес контролът върху нефта.
Да спрем дотук. В днешни дни би трябвало да повтаряме със същата като Катон настойчивост призива «Картаген трябва да бъде разрушен» по отношение на всяка държава, представляваща заплаха за човечеството. Уви, длъжен съм да направя две забележки:
Първо, римляните успели да смажат могъщия Картаген, но това им отнело цял век. Ако днес светът трябва да търпи цял век надмощието и нападенията на подобни пожарникари подпалвачи, тежко ни и горко!
Второ, Картаген могъл да се похвали поне със смокини, докато съвременните пожарникари подпалвачи дори и с това не могат да се похвалят.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
1 Видният римски държавник Марк Порций Катон завършвал всички свои речи в Сената с думите «И впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен» - (бел. прев. Е.-Д.)
2 трирема - в древността военен кораб с три реда гребла (бел. прев. Е.-Д.)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Акиле Кампаниле
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021