Из „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“
- Детайли
- Написана от Кирил Топалов
- Категория: Романи
УКАЗАНИЕ КАК СЕ ЦЕЛУВАТ РЪЦЕТЕ НА ЕЛА ФИЦДЖЕРАЛД
...Незабравимо било още първото пътуване на специализанта и четирима от атинските му студенти с германо-московския му микротанк „Москвич“, следвоенно производство. Връщали се от Пелопонес, от митичния античен пелопонески каменен амфитеатър с невероятна акустика Епидавър, който побирал до шестнайсет хиляди седящи зрители и от чийто последен ред, някъде там, почти в облаците, където човешките лица, гледани от сцената долу, вече ставали едва различими, можело да се чуе късането на парче хартия, паленето на клечка кибрит, дрънкането на изпусната монета или човешки шепот. Асистентът-специализант и тук влязъл в даскалската си роля, като обяснил не само на студентите си, а и на поразените от звуковия феномен чужденци (даже и на някои гърци), цъкащи и възклицаващи на различни езици, че „па посибльо“, „нон е веро“, „то нйеможливе“, „детс но пасибъл“, „даст ист нихт мьоглих“, „ден ине динато“, „ета нйевазможна“, „ай сиктир, бе“, че този ефект се дължал на уникалното специфично място на театъра – идващото отдолу по планинския склон неуловимо за човешките сетива въздушно течение донасяло и най-слабия шум от сцената до най-високите редове на театъра. Разбира се, най-точна била реакцията на малка групичка северозападнобългари:
Марко Лодоли
- Детайли
- Написана от Марко Лодоли
- Категория: Автори
Марко Лодоли, род.1956, е италиански писател, журналист, учител по литература. Започва своя път в литературата като поет. Първата му стихосбирка „Простодушен човек“ излиза през 1978 г. През 1986 г. издава романа „Хроника на едно избягало хилядолетие“, за който получава престижната национална награда "Мондело" в категорията литературен дебют. По втория му роман „Budapest Diner“ (1987), написан съвместно със Силвия Бре, е заснет едноименният филм от режисьора Тинто Брас. Следва романът „Вятърът“ [1996] удостоен с литературните награди „Гринзане Кавур” и „Пене”, романите „Мост Милвио"[1988], "Вятър" [ 1996] ,"Цветя" [1999] ,"Нощ" [2001] "Сестра“ [2008], сборниците разкази „Околовръстният път” [1989], „Кучета и вълци” [1995], « Гримаси” [1997 ], „Професори и други професори“ [2003], „Мехурчета“ [2006], „Червено и синьо. Радости и скърби на италианското училище” [2009]. Марко Лодоли е колумнист във в. La Repubblica. Води рубрика «Филми» в сп. Diario.
Книжарят
- Детайли
- Написана от Марко Лодоли
- Категория: Преводна литература
От години господин Q. държи книжарницата «Страници, страници», общо двайсет и четири квадратни метра, две хубаво осветени витрини, в самия център. Много пъти му е идвало наум да й драсне клечка кибрит, защото има прилична застраховка: дори за тази цел беше купил бидон бензин, но после се уплаши за сградата, за децата живеещи тук, за собствения си апартамент на последния етаж. Отдавна дълбоко е намразил книгите: всички книги, тъмните купчини по масите и ъглите, от най-горния рафт до тъмния склад долу, но случва се омразата му е да е насочена към една или друга конкретна книга: към едната заради ярката й корица, към другата заради дръзкия й вид или към още някоя затова че е прекалено луксозно издадена и въпреки това от месеци тъне в прах. В началото не беше така, в началото господин Q. четеше книгите, носени му от консултантите по продажбите, четеше специалните издания, натежали от мъдрост и красота, с които всяка достойна издателска къща би се гордяла. Поглъщаше стотици такива, като в него те предизвикваха гадене, усещаше как от някои му се повръща, докато други му слизаха в стомаха: те до отвращение се омесваха едни с други и се превръщаха в каша дребни думи, букви, точки и запетайки. Колкото повече четеше, толкова повече мусе гадеше: мислите му вместо да се оттичат се запушваха в мивката на мозъка му. Седнал на едно столче в тъмния ъгъл на книжарницата той чувстваше как в него се засилва впечатлението, че светът е само печатарско мастило и хартия, един безкраен океан от подвързанахартия, едно злощастно, вълнеобразно движение, сред което той сам не знае къде да пусне котва; впечатлението се засилваше от това, че беше принуден да препоръчва определени книги, а после да търпи недоволството на клиента който, след като се е върнал, казва: ама че боклук и губене на живота, върнете ми парите; че и живота ми върнете.
В света на Ищван Сабо
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Роденият на 18 февруари 1938 г. и завършил през 1959 г. Академията за театрално и филмово изкуство в класа на Феликс Мариаши Ищван Сабо си остава най-рентабилния и популярен унгарски режисьор. Поради което е и сред създателите на Европейската филмова академия, независимо от еврейския си произход и неизбежното сътрудничество с тайните служби в годините на тоталитаризма.
В механата
- Детайли
- Написана от Христо Ботев
- Категория: Българска класика
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
