Студени пеперуди
- Детайли
- Написана от Николай Заяков
- Категория: Лирика
***
......
Как съм забравил себе си.
Как изведнъж се видях.
За да съм жив, е потребен
само един замах.
И я че изокам некой ден
- Детайли
- Написана от Чудомир
- Категория: Българска класика
Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между приписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно ч разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мичеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините занепоносимите болки, които му причинявапе единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал,изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:
"Оскар'2012" – размисли и страсти
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Това ли са най – добрите филми за миналата година – би попитал всеки уважаващ себе си киноман.
На такъв директен въпрос трябва да се отговори мотивирано и малко по – подробно.
С риск да доскучеят доводите.
Валентина Плачкинова
- Детайли
- Написана от Валентина Плачкинова
- Категория: Автори
Валентина Плачкинова е родена в Русе. Магистър по българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски”.
Живее и работи във Варна.
Нейни са розите и дъждът
- Детайли
- Написана от Валентина Плачкинова
- Категория: Разкази
Аз вчерашното съм,
аз днешното съм
на поколенията неизброими.
През всички дни на вашия живот аз ви закрилям!
(„Египетска книга на мъртвите”, гл. 42)
Нел я гледаше от половин час, а може би и повече. Изглеждаше стара, а походката ù припкава. Както си върви надолу към реката, току спре, души въздуха, облизва устни и се кикоти.
