Откъс

Силвана реши, че това е най-отвратителният работен ден в живота й. Днес през сергията й в Красно Село сякаш се бяха наговорили да минат всички идиоти, вгорчаващи живота й вече цели три месеца.

Сефтето го направи Лудата – дебела жена, мереща улиците по цял ден, приказваща си сама и държаща ръце зад гърба си. Тя най-редовно си купуваше детски книжки за по един лев от Силвето и днес не направи изключение – „Пепеляшка” и „Котаракът в Чизми” бяха застигнати от незавидната съдба да се озоват под смрадливата й мишница.

Втори се изтипоса Сухара – оплешивяващ човечец с грамадни лупи, запасващ ризата си така старателно, че слиповете му изскачаха два пръста от панталоните. Той си хареса историческа книга за Александър Македонски, но се извини, че не може да я купи сега, защото още не е получил социалните.

Циганите притичаха трижди за лепило, но всеки път биваха отпращани от мълчаливия й показалец към колегите.

Към пладне се дотътри Християнката – контрольорка в градския транспорт, която спря пред сергията, а устните й мърдаха в беззвучна молитва.

После се прекръсти, купи от колегите календарче с Богородица, целуна го, пак се прекръсти и се упъти към спирката.

Малко след нея мина Шемета, нарамил денк с домакински гъби за чистене, известен из цяла София с призива си:

- Че-е-е-е-три гъби за едно левче-е-е-е! Че-е-е-е-три грамадни гъби-и-и-и!

Появи се младо момиче, облечено в къса пола и оскъдно бюстие, с тъмни очила, налудничава усмивка и неориентирана походка. Със същия успех може да крещи с мегафон „Аз съм курветина! И се друсам!”, помисли си снизходително книгопродавачката.

В ранния следобед мина Простака –  дебел запотен персонаж, почитател на високия говор и руските мафиотски саги. За сметка на това тотален противник на каквито и да било обноски.
-   

Нещо ново имаш ли? А, последния роман за „Бригадата!” Добре, дай го насам! Друго нещо да са ти докарали? Кой е тоя Семьон Малков – добър ли е?! Уф, айде, давай го и него тука! На!

Последва хвърляне на мазни банкноти към Силва, сякаш тя е куче, на което отчупваш парче от закуската си. Простака награби романите и тръгна, без да дочака ресто. Още по-добре.

Я, кой идва – Чичо Джак! Изтупаният костюмар, минаващ през два-три дни, който питаше постоянно за „Пилешките Супи” на Джак Канфийлд, купуваше си книги от типа „Как да забогатеем завинаги” и горещо ги препоръчваше на Силвана, защото след прочитането им тя щяла да преуспее в живота и вече нямало да й се налага да продава книги на сергия. За щастие бе увлечен в телефонен разговор и премина бързо, хвърляйки разсеян поглед върху книгите. Силвана си отдъхна.

В късния следобед почти един след друг минаха Студентът и Раницата. Първият разгледа почти всяка една книга на сергията, убивайки четиридесет и осем минути – Силва го засече по часовника си, но се направи, че не го забелязва. Този тип досега бе спирал поне двайсет пъти при нея, прекарвайки минимум половин час, разглеждаше всичко и не купуваше нищо. Раницата бе подобен на него, но по-възрастен, с неизменна раница на гърба, интересуващ се живо от езотерика, също от некупуващите. Той за щастие стоя само двайсет и три минути.

Денят вече губеше силата си, когато с почукване на бастун пред сергията застана Нациста – беловлас старец в кафяв костюм и черна шапка,

смърдящ от километри на нафталин. С треперещи ръце той си купи „История на Гестапо”, дълго се вайка и тюхка, че 90% от авторите на сергията били с еврейски имена, след което отмина, без да се сбогува.

Надвечер мина Фъстъка – точно в шест, както всеки ден. Дъвчеше неизменните си фъстъци мълчаливо, като маймуна, и ръсеше люспите им по кориците. Естествено, не купи нищо.

Малко след него се зададе Сръбчèто – нисък възрастен човек, нарамил малък касетофон, от който се изливаше сръбско на талази. Той поспря, огледа я похотливо и й смигна, при което Силвана се разсмя с глас – чичката спокойно можеше да й бъде татко. Сръбчèто се ухили, зализа перчем и продължи, хвърляйки през рамо закачливи погледи.

Продавачката тъкмо бе започнала да затваря, когато със залитане пред нея се изпречи Шахана – мъж, който никога не изтрезняваше и постоянно дуднеше едно и също:

- Аз съм най-добрия на шах! Мене на шах никой не може да ме бие! Туй мене да ме бият на шах трябва да съм паднал под масата...

И други подобни в същия стил. Силва леко, но настоятелно го отстрани от пътя си и продължи да прибира книгите по кашоните. Нареди всичко като по конец и затвори стоманените крила. Вече вадеше ключовете, когато отнякъде цъфна засукана блондинка на средна възраст.
-    Прощавайте, виждам, че затваряте, но бихте ли била така добра..-  

- Не, не бих – късо я отряза Силва, удари катинарите и остави жената с отворена уста. Отиде до склада, отчете се, прибра комисионната, хвърли ключовете в лицето на вече бившия си шеф и направи крачка навън, към свободата.

Въпреки гадния ден нищо не можеше помрачи радостта от настроението й, че от утре вече не е на работа. Край на десетчасовия работен ден без обедна почивка, който често се превръща в дванадесетчасов. Край на шестдневната работна седмица, която често се превръща с шестнадесетдневна. Здравей следване, не си спомням някога да ми се е искало толкова много да уча.

Докато се кандилкаше в рейс 102 към Овча Купел с неизтриваема усмивка на лицето, Силвана прехвърляше наум чешитите, които се бяха изредили на сергията й днес. Всички, буквално всички! Сякаш искаха да я изпратят, да я видят за последно и да се сбогуват с нея. Я чакай, само един не бе минал... Да, точно така! Нямаше го Чичко Стиви Крадльото. Е, какво пък, един идиот по-малко – оставаше и той да я нервира наред с останалите.