За Бартълби-политиките
- Детайли
- Написана от Златомир Златанов
- Категория: Есета
Дори в деконструкцията има привилегировани различавания, иначе какво друго означава тази непристигаща справедливост с месианистична резервация, при това неподатлива за деконструиране.
Венцислав Енчев
- Детайли
- Написана от Венцислав Енчев
- Категория: Автори
Венцислав Енчев е роден през 1974 г. в Габрово, възпитаник на Математическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев”. През 1998 г. завършва юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски” и работи като юрист в областта на интелектуалната собственост.
Споделена вечер
- Детайли
- Написана от Венцислав Енчев
- Категория: Лирика
Странникът по залез
И ето го - градът, щом слънцето залязва,
дебне като рижа котка не с очи, а със светофари.
До мене не достига сирената тревожна
на близкото пристанище.
О, тук е тихо, като в мидена черупка.
За Дачо Господинов и книгата му "Все по-нататък..."*
- Детайли
- Написана от Росица Пиронска
- Категория: Литературна теория, история и критика
Дачо Господинов е един неотказващ се от словото поет. Още повече неотказващ се от тежестта на думите поет. От тяхната възможна градивна въртеливост, свързаност със социума, с негатива и негативното. Заглавието на книгата задава тези насоки още от началната страница. Все по-нататък е препратка към бъдещето, защото какво е нататък. Момент, миг, вик или вечност. Художникът навежда към подобна алюзия, задавайки главните В и К. Вик, век все по -нататък. Окуляр на съвремието, което се отразява скептично върху лицето. Авторовата вглъбеност в собствната същност огледално ни препраща ранимостта на битието, независимо от стила. Дали за това, че морето в мен е бряг непокорим, или защото е кратка пролетта, любовта е най-нужната илюзия. Бялото като символ на чистотата и тук не е отминато . Стремежът към оня Илион контрастира със страгнацията , неподвижния (троянски) кон, или детството ,което се изплъзва, лишено от мечтите си. Къде разцъфва любовта? Какъв е цветът й? Топли очи, цветя от лед, озъбена усмивка, несбъднат свършек, негаснеш огън, слънцето отблясък от стомана, безлично небе, оприличаванията на части от природата... тези познати до болка похвати внушават тревожност, душевен смут, безсилие да понесеш собствената си съдба,. "Българийо, каква съдба, за всеки празник катафалки." Сякаш единственият ни изход е айсбергът и друго няма. Все по-нататък нажежава се до бяло мозъкът. Полюсно жадувано обичам те, в приковаността на мечтите две цигари време са възможен изход. Приглушени ли е викът? Невъзможно ли е щастието? Обезцветена ли е романтиката? Обагрящият ореол - разплисканият кръг на чаша вино. Образът на виното е разграничен от присъщата ни делничната консумативност. Виного зашеметява, виното се слива с очите на любимата.
Прочети още: За Дачо Господинов и книгата му "Все по-нататък..."*
Анкета преди 24-и май
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Други
Зададохме следните въпроси на известни наши литературни творци и изобщо хора, посветили се на културата:
1. Какво мислите за кирилицата - да запазим ли самобитната си писменост?
2. Какво мислите за българската литература – накъде върви?
3. Как виждате бъдещето на литературата като изкуство?
