Критикът отпива от кафето си и си казва: «Без захар е горчиво, но една малка лъжичка разваля вкуса. Да, ама половин лъжичка още повече го разваля, полза никаква, има вкус на нерешителност, на неразвита мисъл. Ще престана да пия кафе.»
Пред него лежи току що написана рецензия на стихосбирката на някаква млада поетеса. Рахитична, така би я определил, неугледна и рахитична, куп вонящи хленчове, става единствено да я метнеш от Торпийската скала1 на литературата. По-добре младата поетеса да си беше намерила работа в Гражданското, там не би попипнала поезия. На бюрото чака да й тегли ножа следващата книга, примрял и обезкостен роман, макар че още не го е чел. Един поглед беше достатъчен: две страници в началото, една в средата и една накрая. Примрял, обезкостен и рехав, ето какво щеше да напише. Веднъж бе видял автора на улицата: оня неизвестно защо се хилеше. Шишкав, с ужасни обувки, до него се влачеше някакво вулгарно женище, защо да му се не види се хилеше тоя драскач?
Критикът гонеше четирийсетте и от десет години всяка седмица поместваше една-две рецензии в колоните на един важен вестник. Често го канеха да чуят мнението му по радиото и телевизията. Гледаха на него с уважение и боязън, защото всеки, абсолютно всеки е издал или скоро ще издаде книга и хората знаеха че рано или късно тя ще попадне в белите му, хладни ръце. Гледаше на тях с превантивно презрение.
Отвреме навреме го обземаше съжаление, че досега не се беше сериозно заел да напише есето «Литература и справедливост», както си беше обещавал на млади години. Между впрочем, си казваше, човек защитава дадена кауза или като юрист, или като полицай, тоест или си дере гърлото, или слага белезници.
След като допи кафето, излезе както винаги да се поразходи. На стълбите забеляза хвърлен фас: ще уведоми портиера като се върне. На улицата лъхаше топъл ветрец и критикът in petto2 веднага го окачестви като вял, неуместен, необоснован. След години добросъвестен труд, някакъв професионален навик го караше машинално да прави рецензия на всичко, което се изпречеше на пътя му, в това число на цвета на небето, на гонещите се хлапета, на скитащите кучета и на балконите. Безхаберието, суетата, самонадеяността, безобразието на пролетта, всичко това го дразнеше повече от приетото. Тая млада дебелана например, защо се бе издокарала с къса рокля : накъде с тия грозни крака? Вероятно за да напише един ден някое лошо книжле, сборник разкази които той ще нарече потни и пубертетни. А пък това дърво, си казва, вижте го, беше си изпяло песента още докато ходех на училище, прави се че още го бива, надуто вири клони, рояк дребни птички се мотаят из клоните му. Но каквото е изгнило, разсъхнато и дърто, става само за печката. Бакалинът му опакова обичайното парче розе и обичайните петдесет грама шунка и му се усмихна. «Нещо друго?» Каква наглост, помисли критикът. Нещо друго, нещо друго. Тия негодници вечно гледат да ти напълнят чантата, да я натъпчат, да те натоварят като муле, да те яхнат. Теглят ти шунката заедно с хартията, а хартията тежи и те подвежда. Уж ти се усмихват, а всъщност се чудят как да те изиграят. Но на мене такива не ми минават и следващата книга ще я наредя както аз си знам. Предвкусваше удоволствието, каквото щеше да му достави романът предизвестен от някакъв обещаващ, вече превеждан в чужбина младеж, що за позор за страната ни. Хилав, мършав, ето какво ще кажа за него от самото начало, така че останалите критици да се наредят до мене и да не посмеят дори малко да го похвалят, дори малко да го поласкаят тоя шарлатанин. Всички тях ще ги пратя на работа в Гражданското, нека издават удостоверения, плюнчат марки и острят моливи.
Побърза да се прибере у дома си с надеждата че ще завари в пощенската си кутия някой престъпник, когото да качи на ешафота.
- Хубаво е днес, му каза един хлапак на стълбите, може би същият, дето беше хвърлил фаса на стълбите.
- Мхм - изсумтя в отговор.
Следващата книга ще й избия от главата всякакво желание да види бял свят, си казва изкачвайки стълбите. Ще я смачкам, ще я стъпча, ще я зачеркна, а сърцето му още малко да се пръсне, като сърцето на доберман подгонил котка.
Като стигна вратата, почувства как нещо го бодна над лакътя, болката едва се усещаще. Втората пропълзя до сърцето.
Беше инфаркт, банален инфаркт, невеж и некоректен, същият сложи край на живота на критика.
На следващия ден един злободневен вестник озаглави четири колонки с безвкусното: «Косачът покосен на място». А два-три дена по-късно страницата се превърна и тя в прашен спомен.
-----------------------------------------------------------------
1 Торпийската скала - по време на Римската република Торпийската скала се намирала на Капитолийския хълм и се използвала като място за екзекуции. (бел. прев. Е.-Д.)
2 in petto (итал.) - изпъчен (бел. прев. Е. Д.)
--------------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
----------------------------------------------------------------------
© Марко Лодоли
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024