Не обичам парковете и градските градинки. Там хората отиват, за да покажат новия си велосипед, куче или съпруга. И дете.
Аз нямам велосипед и куче.
Ако искам да разходя съпругата и детето, се качвам в планината. В Родопите. Родопите е мека планина. Планина - любов. По-рядко се качвам в Рила и Стара планина. От време на време – Пирин. И почти никога – Витоша.
Витоша не ме обича. Винаги ми спретва някой мръсен номер. Я ремък ще се скъса на колата, я гума ще спукам, я двигателят ще прегрее.
Съпругата веднъж ми заяви...отмъщава ти...
...за какво ще ми отмъщава пък...
...ако не знаеш, ще ти кажа; всички камъни преди са били човеци, но жестоко са прегрешили;сгафили са много сериозно и затова са се върнали на етапа на съществуването като минерали...
...а аз какво общо имам с това...
...да кажем, че в някой предишен живот ти и Витоша, която тогава е била прелестна, ненагледна хубавица – сте били гаджета; и тя много те е обичала, обаче ти си я измамил; залюбил си друга, примерно; не си се оженил за нея, а си бил обещал; и тя е изпаднала в ярост, изтребила е цялото ти семейство и теб включително, и накрая се е самоубила...
...и се е превърнала в камък...
...в планина; защото колкото по-голям е грехът, толкова по-тежък ставаш...
...значи, тя е виновна, а не аз; тя има тежък грях, а не аз...
...всеки има право на избор, но тя все още не го е разбрала; изборът, който ти си направил не й харесва; все още...
...еба си сбърканото съзнание; и всеки път ще ме тормози; така ли...
...тя не може да разбере, че вина няма; има само избор, който всеки сам прави; всеки живее живота си, както го разбира, без значение дали животът или изборът му се харесва на някого или не...
След този разговор много по-рядко се качвам на Витоша.
Не, не че вярвам съвсем на жената, но...
Ами ако беше права?
Като нищо това объркано, шибано каменно съзнание може да ме погуби.
Започнах да разхождам съпругата и детето из другите планини.
После синът ми се запали по ските и бях принуден да го запиша на ски училище.
Първата година нищо не се случи.
В средата на втората автобусът, с който возеха децата до пистата, катастрофира.
Децата, учителите и шофьорът се оттърваха само с уплаха.
Единственият пострадал беше синът ми.
Който вече никога нямаше да може да кара ски. Нито велосипед, нито автомобил. Нищо.
Витоша ми отмъсти.
А може би трябваше само да й поискам прошка...
------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------
© Нели Лишковска
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016