Смеете се, нали,
на барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се!
До плача ви остават
сто крачки,
а стените на ямата ви
са мокри и хлъзгави!
Обикаляйте в кръг
и поглеждайте облака,
любопитно надничащ,
преди да отмине!
И напрягайте слух,
и забивайте нокти
в стените от камък,
покрит с ламарина!
Като гроб е, нали?
И пресъхнал от чакане
свойта жертва жадно да смуче
и глозга!
Дърпай! Дърпай нагоре!
Катери невъзможности!
Ако трябва - със фон Мюнхаузен!
Ако трябва - през костите!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2014