Както е тръгнало, младите българи ще знаят за овцете само че стават за броене преди заспиване.
08.03.3023 г..

Няма кой и няма как

Започне ли ръстът да се смалява
И да затихват лудите ти бесове,
да запрескачва ритъмът отляво
и майката земя без глас 0да те зове,

не се ласкай без теб светът че гасне,
не действай мръсно с мисълта „след мен потоп”
не смятай другите за тревопасни...
А ти ли? Ти единствен си дори след гроб.

И всеки друг е истински. И с име –
с добро ли, с лошо ли – неповторим.
Човеците сме и незаменими,
ако се случи даже да се преродим.

Макар незавеним с велик да бъркат,
светът цъфти си – с младини и старини.
И нека гении да носи щъркът –
теб няма кой и няма как да замени.

14.03.2012 г.

 

Не можеш да дедеш нещо, което го нямаш/особено пари/. За съжаление не е така с акъла – всеки дава.
30.03.2012 г.

Терапевтика

На виното – бяло, червено, розе –
душата му плаче в бутилкови пранги
в някое тъмно и хладно мазе,
но силата трупа си в стройни фаланги
и чака безмълвно с отблясък и плам
очите ни жадни така да целуне,
когато, отпили от него и грам,
да звъннат добрите ни, силните струни.
И идва миг, истински или фалшив –
душата на витото ни го дарява:
да бъдеш свободен и родолюбив.
Защо ми е
да изтрезнявам
тогава?

11.05.2012 г.
Св. св. Кирил и Методий

 

„Аз съм българче...”/Иван Вазов/
Все още не е станало българин и в това е проблемът.
20.05.2012 г.

Йаон Новокръстител

Превръщате ме в номер.
Бавно.
Но имам име
и добре го знам.
А с номерата
да сме равни?
Ако е тъй –
аз ще се кръстя –
сам.

24.06.2012 г.
Еньовден,
Йоан Кръстител
Рожден ден на брат ми Явор

 

Не аз влизам в живота и не аз ще изляза от него, а той влиза и излиза от мен.
31.07. 2012 г.

Още една приказка за стълбата

С доброто, узряло
у мен,
по стълбичката
поднебесна
върха на света
някой ден,
ако го достигна
и блесна,
бих просто
я ритнал оттам.
Ти казваш,
че луд съм тогава,
щом не от враг падам –
а сам.
Отвръщам –
летежът остава.

30.07.2012 г.

 

Най-засищащата манджа, уви, е лъжата.
02.09.2012 г.

Пазители

Не пазя на дядо цървулите
/обидно! – не съм се доситил/,
а сабята, коня и сбруите –
туй пише ми го в „досието”.

Ни ред за цървули. Пропуснати.
Потлеждам си бързо нозете.
Тогава ги виждам – те, пустите,
ми пазят и днес коленете.

01.09.2012 г.

 

Нали съм див, дивя се на нашите дивотии, диваци с диваците такива!
04.09.2012 г.
Максим – рожден ден

Маскарадство

Театрални маски има две –
смее се едната, плаче втората.
Помежду им – живи светове
с маски всякакви накуп за хората.

Те си ги надяват ден и нощ –
сменят ги за прилика с иконите,
някои за слава, чест, и мощ,
трети пък преследат милионите,

уж в различен – а в еднакъв цвят
за артистите и за играчите.
Има и такива – с тях си мрат.
За железни – питайте ковачите.

Маски театрални – две.Безброй
ползват се в живота ни за ролите.
А човик без маска? Кой е той?
С маски са и тези, с ореолите.

Сигурен съм, непредубеден –
за свободните, но и за робите,
че човекът, отнапред скроен,
немаскиран е съмо в утробите.

23.12.3023 г.

 

Дебелата глава винаги боли – или защото я удрят, или защото ня удря.
29.04.2014 г.

Отчество

Когато сухото
дърво
с очи-светкавица
ловика
да впие в него с огън
пика
и да избухне
в зарево,

тогава влитам в смисъл
стар:
насред отрънчените
храсти
то сторва наторено
място –
дръвче да расне
за резбър.

25.04.2008 г.
Разпети петък

 

Човекът често зябравя, че от момента на зачеването си е на доизживяване.
30.06.2014 г.

Тройката

С приятели спорим на тема
дали любовта е живот,
или пък, животът по схема
ни включва парченца любов.

Отдавна провеждаме спора
и стигнахме отговор прям –
по тройки разделят се хората:
с „живот”, със „любов”, и със „не знам”.

Понеже сме тъй разделени,
светат ни накриво вэрви...
Тревожен дележ. В заключение:
По разум сме още треви.

11.05.2008 г.
Ден на светите братя Кирил и Методий

 

Играта е винаги с доброто и лошото ченге1... които накрая ни набиват и двамата.
В поликата това е най-ярко видимо.
01.08.2008 г.

Подредба

Някои стихове няма да видят ден бял.
Вбити във блатно усое,
вечно ще тънат във кал.
Там ще жевее денят им –
чернокафяв или сив:
аз и те тинята клатим –
стига ми да съм щастлив.

Друти, на светлото ярки,
пламнали ще прегорят.
сивата прах на камарки
слага цена и печат.
Няколкото ще останат,
за да ви водят покрай
бвато и огън, и в памет
на стихотворния рай.

Само един ще се помни
с пеене за славослов.
Още го раждам.
Огромен.
Цяла вселена.
Любов.

05.06.2008 г.
Спасовден

 

Често се казва, че човек трябва да си знае тавана.
Аз бих добавил – и пода, и пода.
29.10.2013 г.

Не ми е вожд

Над всекиго от нас
бди белият ни ангел –
над мен крилатите
пазители са два,
защото смъртно
ненавиждам всички пранги,
не коленича и съм все
с навирена глава.

Редоавно някои
приятели-таланти
ме питат откога и аз
сдобил съм се със мощ
да плащам за охрана
вече на пазванти!
Отвлъщам им –
откакто дяволът не ми е вожд.

01.12.2013 г.

 

Два въпроса – признати или непризвати пред себе си и другите, са: как живея и колко ще живея.
09.05.2014 т.
Ден на Европа

 

Клетъчно равнище

Никак не харесвам, не обичам
разновидни, даже златни, клетки.
Може и с това да съм типичен,
но на Рая не вървят решетки.

Блясва ми в ума един учебник,
през годините ми позабравен -
явно нечий днешен съм наследник,
но и аз от клетчици направен.

27.02.2014 г.

----------------------------------------------------------

© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025