И равновесието има ръб.

Зад който се усеща - зее пропаст.

Опасно е по острия му гръб.

Усилие е да не скъсаш  моста.

 

Ръце на кръст дори да разпростреш

Кой би те разпознал във тъмнината

Във пръстите ти свети жълта свещ..

А  в сянката те дебне Сатаната.

 

Когато бутат ближния до теб

с коварна мисъл, ужким за опора,

Ти виждаш как го лепват с черен герб,

на ангелите да люлее  хора.

 

И кой за тебе лично битие

в ухото на съдбата да пошушне.

Разсипва се последното въже,

което може читав да те спусне.

 

И ти в часа останал без баланс

В гърдите си разпънал вече пустош

се вкопчваш във последния си шанс.

…И ужаса превръщащ във изкуство.

 

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------